Преди четири седмици Майкъл Фелпс се събудил и решил, че ще продължи да плува. Желанието продължава да съществува и днес, макар вече да е решено - олимпиадата в Лондон през 2012 г. ще е последното състезание на може би най-великия плувец в историята. А цялата шумотевица около онази снимка, на която Фелпс пуши марихуана, не се е отразила ни най-малко на мотивацията му.
"Всъщност, дори разговарях с някои други спортисти по темата - разказа Фелпс тази неделя в олимпийския тренировъчен център на САЩ. - И други атлети са имали подобни премеждия, затова реших, че може да чуя тяхната история и да почерпя от техния опит."
"Истината е, че всичко зависи от това какво чувстваш в сърцето си, и именно заради това сега съм в басейна - добави Майкъл, седнал редом до треньора си Боб Боуман. - Ако не го усещах със сърцето си, нямаше да ме видите повече. Нямаше да съм тук, нямаше да тренирам. Кой знае какво щях да правя сега? Но със сигурност нямаше да е това."
Фелпс и още няколко американски плувци са по средата на двуседмичен тренировъчен лагер за предстоящите това лято национално и световно първенства. Те са в басейна два пъти дневно - в 7 ч. сутринта и в 5 ч. привечер. В края на миналата седмица имаха и специално занимание -
съвместна подготовка
с "тюлените"
от специалните части на военноморските сили на САЩ.
След като спечели 8 златни медала на олимпиадата в Пекин, Фелпс изкара най-дългия извънсъстезателен период в кариерата си изобщо. Злополучната снимка с лулата за марихуана видя бял свят в началото на февруари, след което американската федерация го наказа за 3 месеца, а два спонсора се отказаха от него.
"Допуснах грешка, при това глупава. Това само показва как нещата могат да се обърнат в един миг - коментира Фелпс. - Винаги съм успявал да извлека поуки от грешките, които съм правил, точно това ще направя и сега, това ще правя и в бъдеще."
"Изглежда, всеки път, когато съм извън водата, е заради някаква неприятна случка - заключи Фелпс, който бе арестуван за шофиране в нетрезво състояние през 2004 г., два месеца след като спечели 6 златни и 2 бронзови медала на игрите в Атина. - Плуването винаги е било огромна част от моя живот и от него винаги са зависели моят опит и моят режим. Просто може да се каже, че животът ми е устроен във водата."
"Затова сега ми бе толкова трудно, защото нямам резервна структура, върху която да градя живота си - продължи Майкъл. - Защото сега наистина възникна въпросът дали да се върна в басейна, или да започна да правя нещо друго. Очевидно е какъв бе изборът ми. Все още имам хъс и съм истински щастлив, че отново съм във водата и мога да тренирам."
Фелпс разкри, че си е задавал въпроса за край на кариерата много пъти през последните месеци.
А решението дошло точно
преди четири седмици.
"Беше като смяната на нощта с деня - твърди Майкъл. - Всяка вечер си лягах в леглото, без да мисля за каквото и да било. Гледах телевизия, после си лягах, после се събуждах. Докато една сутрин нещо сякаш прещрака. Не знам, беше просто усещане. На следващия ден се обадих на Боб, на мама и на сестрите ми и им казах: "Готови ли сте?" А те отвърнаха: "Винаги сме зад теб."
Майкъл Фелпс планира да се завърне в състезание на 14-17 май на турнира "Шарлът Ултра Суим". После през юни ще плува в "Санта Клара Гран При", а после и на турнир в Монреал (Кан) преди националното първенство на САЩ.
Фелпс не скри, че е
качил 7 кг след олимпиадата
в Пекин, и прогнозира, че вероятно ще си възвърне оптималната форма едва в началото на следващата година. И сподели, че целта за това лято е да подобри представянето си на световното в сравнение с преди 4 години, когато пропусна да се класира за финал за първи път изобщо.
"Знам, че първите няколко месеца ще са мъчително болезнени - обясни Фелпс. - Вече го усещам. Има случаи, в които ми отнема извънредно дълго време да стана от леглото, понеже съм изтощен. Причината е, че никога не съм имал подобна пауза... Сега искам отново да бъда себе си и да се състезавам."
Запитан за игрите в Лондон след 3 години и половина, Фелпс отвърна: "Пътят ми продължава точно дотогава и там спира. През 2012 г. ще бъде последният ми старт. Тогава ще бъда на 27 г., а отдавна съм казал, че няма да плувам след 30-ата си годишнина. Ако продължа да плувам още 3 години след Лондон, ще искам да остана и за игрите през 2016-а. Затова е решено - спирам през 2012-а."