|
29 Март 2009 17:31
Ами... като четеш романа "Сняг" на Орхан Памук (писан 1999-2001, издаден 2002) наистина изглежда, че Турция май ще се дезинтегрира етнически и ще се ислямизира отдолу нагоре все повече. Прозападния й елит ще става все по-слаб и ще се крепи с все повече насилие. Сега го препрочитам.
Памук обяснява упадъка на градеца Карс с това, че вече няма СССР, няма чужд по-цивилизован капитал (като по време на руската окупация 1877-1918) и трансгранична търговия. Сега Турция на изток граничи с малки и бедни страни, които за голяма търговия не стават, но внос на хубави жени още дават, и които гледат към ЕС, а не към Турция. Граничи и с Иран и арабите, които са в постоянен стопански и културен упадък. На запад Турция граничи с ЕС, който няма изгледи да я приеме, а комуникациите на ЕС с Русия вече я заобикалят.
Стремглаво растящото население на Турция е заплаха, а не повод за гордост. То иска един милион нови работни места всяка година, а като няма - воала един милион потенциални нови ислямисти и сред тях хиляди потенциални терористи всяка година.
Проблема на Турция е цивилизационен - османците превзеха Цариград, както някога германците - Рим. Но германците възприеха римската култура, в Италия и др. южна Европа се претопиха и езиково в местните романоезични народи, а в северна Европа наложиха езика си, но също приеха римската религия, писменост и книжовен език.
А турците нито се претопиха, нито приеха културата на покорената Източна римска империя. Те носеха вече културата на Мека и Медина, според Ататюрк - културата не бедуините.
Българите също са стар европейски народ, отрязал си парче от Източната римска империя и също стремил се да превземе Цариград (добре, че не е успял), но в 9-10 в. империята още имала силни ресурси на изток, каквито отдавна нямала в 15 в. В 1912 г. взимането на Цариград от българите и ликвидирането на османското присъствие в Европа било напълно достижимо военнотехнически, но ненужно и опасно за България, и амбицията на Фердинанд й донесла само беди.
Каква е разликата между българите в 7-9 в. и османците в 14 в.? Едните сключили равноправен съюз с местното мнозинство, приели религията на империята - и на Европа, но създали своя писменост и книжовен език на основата на говора на мнозинството, пък оставили своето етническо име, което се наложило естествено първо на територията, после на населението и накрая и като име на езика, и политическа традиция. В резултат още в 9-10 в. възникнал нов самобитен европейски етнос, обединил особеностите на няколко по-стари етноса в ново качество.
Османците разрушили културното наследство на империята и донесли в Европа бедуинската култура и халифата. Потискали християните, а единството на правоверните виждали само като религиозно единство, нямали развита представа за етническото. А враждата на Европа с исляма имала вече вековни традиции - от 8 в. насам. Българите имали голям военен принос в спирането на ислямското нашествие в Европа в 8 в. и така допълнително се идентифицирали като европейци.
След премахването на халифата светската република Турция се опитала да компенсира пропуснатото - наложила ново етническо име, но без естествения процес на етническа хомогенизация, станал в България в 9-10 в., приели нова азбука - но не своя, а френската - и на практика нов книжовен език. Но реформата на Ататюрк в 20 в., макар дълбока и насилствена, не била нито толкова дълбока, нито най-вече - толкова успешна, колкото тази на св. цар Борис Покръстител в 9 в.
От една страна, премахването на религията от обществения живот не приближи културно Турция до Европа, защото народа си остана ислямски, а християниските малцинства бяха избити и прогонени. От друга страна, преследването на народната религия отчужди народа от елита и направи щото всеки бъдещ народен протест с/у властта и авторитета, от социалистически до феминистки, да облича ислямски одежди - така беше и в Иран в началото на 70-те години.
От трета страна, насърчаването на новотурския етнонационализъм като заместител на исляма за самоидентификация събуди национализмите и на другите мюсюлмански народи в Турция - както пише Памук, "едно време бяхме братя, а сега всеки вика: аз съм азери, аз съм кюрд, аз съм терекемианец, аз съм черкезин". Радио Тифлис (Тбилиси) и комунистите са виновни, че събудиха гордостта на народите и племената, казва Памуковият герой Сердар бей, издател на карския градски вестник. Този процес обрича Турция на необходимост от етнически гнет за запазване целостта й. Засега така е наистина и в Гърция и Румъния (да не говорим за БЮРМ), но постепенно в ЕС нещата ще се развиват и Турция все повече ще се превръща в еднствената тюрма на народите в Европа.
Накрая, влиянието на Турция сред тюркоезичните народи в Европа и бившия СССР ще намалява. В 1989 г. у нас комунистическия режим рухна, настана криза, а Турция беше станала синоним на западна страна, с пазарна икономика, с интересни и евтини стоки, съюзник на Америка, чиито граждани пътуваха свободно на запад и живееха с милиони в западна Европа. Тогава за бълг. турци, а и за самите българи, Турция беше нещо привлекателно. Беше престижно си турчин. Емигрираха в Турция. Така е било и за азерите в СССР. Познавах един в Англия в 1993 г. и все хвалаше Турция как е западна, демократична, пазарна.
Сега е обратното. България е член на ЕС, съюзник на САЩ. Българите са граждани на ЕС. БВП на България на глава пак е по-висок от турския (както впрочем винаги е било в ново време - с излючение на последните десетина упадъчни години на комунизма и началните 15-тина години мъки на прехода у нас) и ножицата отсега само ще расте. Българските мюсюлмани масово сменят имената на децата с български, когато заминават за чужбина или в големите градове да учат или работят. Кой бълг. гражданин ще гледа към Турция, когато цял ЕС е негов? Въпреки големите приказки на атакаджиите, само 3800 деца у нас учат сега в ислямски религиозни (неделни) училища и броят им намалява. В последните няколко години у нас се строят много повече църкви, отколкото джамии - в момента (началото на 2009) по данни на Варненско-преславския владика във вестниците само в неговата епархия (обл. Варна, Добрич, Шумен и Търговище) се строели 430 (словом: четиристотин и трийсет) нови български църкви. И за пореден път (след 1934, 1940-те и 1984 г.) варненския кмет назначава комисия за преименуване на местностите с небългарски имена в града във връзка с обсъждането на новия ОУП тази година. Досега такива преименувания в голяма степен не са имали успех, особено в 1984 г. (тогава Аладжа манастир стана по табелите Скален манастир), но сега изглежда, че е друго време. Има бурно стопанско развитие, самочувствието расте, много българи прииждат от други краища на страната и не владеят старата топонимия.
|
t
иначе туркие ще се разпадне ама пьрво ще стане нео османско мюсюлманска за голямо разочарование на бай Асана и Румелитата и тем подобните дет заложиха на битата карда на кемализма.