|
| *** |
Така си минавали годините и Аврам вече се замислял за пенсия и заслужен отдих, когато Ур-Халдейското царство тръгнало на зле. Лоши идеологически ветрове задухали, животновъдството нещо го закъсало и цената на благоуханното олио се вдигнала неприлично.
Привикал го тогава Господ и му рекъл: "Авраме, ти си наше момче и смятаме да ти поверим важен бизнес. Тук нещата замирисаха напоследък, страх няма от бога, храмове рушат, ти знаеш. Затова те пращаме в Египет, да се отъркаш в пазарната икономика и да завъртиш едни пари. Тези, които те благословят, ще благословим, а онези, които те прокълнат, ще прокълнем. Не знам дали ме разбра."
Аврам бил свикнал да изпълнява, не да разбира - събрал веднага багажа и хванал директния керван за Египет. Там верни архангели го въвели в двора на фараона, където лека-полека се омешал с видни финансисти, медийни магнати и прокудени олигарси. Всичко вървяло от добре по-добре, с едно изключение - фараонът (известен женкар) луднал по жената на Аврама - Сара, и работата тръгнала към съдебни процеси, разделяне на имущество, блокиране на банкови сметки и други неприятности. Притеснен, Аврам вече мислел за смяна на самоличността и оттегляне на далечно островче в Карибския басейн, когато му се явил Господ.
"Авраме, преходният период тръгна, както го мислехме, и се реши на теб да дадем Ханаанската област барабар с инфраструктурата и икономическите субекти и обекти. За фараона не бери грижа - вчера наредих да му сипят малко полоний в чая, за успокоение. Действай."
Аврам приключил набързо текущите далавери, ликвидирал два-три секретни фонда и заминал. Още с пристигането в Ханаан основал могъща фирма-олтар с множество филиали и неясно международно участие. След което енергично се заел с приватизация, реституция и други богоугодни дейности. За нула време конкуренцията била съкрушена и абсорбирана, с изключение на Содом Груп и Гомор Инкорпорейтид. Тези две организации развратно се съпротивлявали, пречели на присъединителния процес и организирали покушения срещу офисите на изпълнителните първосвещеници. Нещата вървели към търговска схизма и по-лошо, когато отново се намесил Господ.
"Авраме, няма да се плашиш, дребен проблем. Ще ги оправя тези, но настъпи момент с теб да сключим едно договорче. Нищо особено, обичайните клаузи - ти и потомството ти се задължавате... в замяна ви се дава... десет процента от... и така нататък. А, да не забравя, от днес нататък ще се казваш Авраам, да не те бъркам с един Аврам от бакалския бизнес. Формалност бе, не ме гледай накриво. Ей тук подпиши."
Аврам подписал както бил проснат по очи на килима в кабинета и пропуснал да прочете параграфа с малките буквички.
А там пишело:
"Контрагентът се задължава в срок от 8 (осем) дни след подписването да се подложи на обрязване на крайната плът".
Ай!
