Европейската държава, в която пациентите имат най-много власт и права, е Дания. Това гласи докладът "Овластяване на европейския пациент - възможности и въвличане" за 2009 г., базиран на независимо изследване, поръчано от фармацевтичния гигант "Новартис".

Върхът в класицията представлява микс от страните от Западна и Централно-Източна Европа. Оказва се обаче, че парите и финансирането на здравната система не са единственият фактор, който има значение, когато става въпрос за степента на права и власт на пациента. Докладът акцентира върху желанието на пациентите да участват в процеса на здравеопазване и усещането им за това на кого здравната система си поставя целта да служи. Според него съществуват 18 индикатора за овластяване, групирани в 4 категории: права на пациентите, информация, данъци върху технологиите в областта на здравето, финансови поощрения. Всяка подкатегория се класира по важност и в зависимост от това носи точки, за да се постигне максимален резултат от 1000.

По тази система се определят държавите лидери в съответните категории: за права на пациентите - Швейцария, за информация - Дания, за здравни технологии - Дания и Великобритания, за финансови поощрения - Белгия, Германия, Швейцария.



Защо те са първенци?



Класацията започва с Дания, следвана от Германия, Финландия, Швейцария, Холандия, Франция, Унгария, Норвегия и Словения. В тези държави изглежда политиците са осъзнали, че здравната система е за пациентите и не служи единствено за да гарантира здравна работна сила, способна да плаща такси и така да изпълнява дълга си, се посочва в доклада. Добрата здравна грижа зависи от активното участие на пациентите. Тези системи работят, за да въвлекат пациентите, предлагайки им финансови поощрения, сила чрез информация и права, за да могат те да правят активен избор.

От доклада става ясно, че в много страни в Европа все още се вижда необходимостта да се развият повече възможности за качествен и информиран избор на пациентите. Овластяването идва от финансови поощрения, сред които съвместно плащане на здравните услуги от пациенти и държава, както и свободен избор на лекари и болници. Всяка страна трябва да разполага с качествена класация на лекарите, болниците и аптеките, поместена в специален каталог. Именно такива инициативи позволяват на пациентите да станат активни партньори на държавата в грижата за здравето.



България е на дъното



В средата на класацията са поставени Австрия, Словакия, Естония, Белгия, Литва, Швеция и Люксембург. Следват Великобритания, Италия, Чехия, Ирландия, Кипър, Гърция, Малта, Испания, Полша, Хърватия, Латвия, Македония, Румъния. На последно място е България.

По-добрата потребителска информация трябва да е първоначалната стъпка в изоставащите държави по пътя към даването на права и власт на пациентите, казва докладът. Най-важно е да се поощрява грамотността и информираността на пациентите, когато става въпрос да им се позволи да станат участници в здравната грижа. Съвместното плащане между пациентите и държавата често върви ръка за ръка с приятелското отношение към потребителите, както вече беше посочено в годишния европейски здравен консуматорски индекс. Проучване на програми за широко разпространени болести, както и улесняване на процедурите за облагането на здравни технологии се оказват изключително важни за пациентите.

Докладът дава конкретни препоръки за подобряване на политиката в тази насока за всяка страна. За Австрия, Белгия, Чехия, Ирландия, Италия, Люксембург, Швейцария се отбелязва, че е необходимо да се изработи каталог с качествена класация на лекари и болници, за да се подобри изборът на пациентите. За България, Македония и Хърватия, Полша, Португалия, Словакия, Испания се казва, че е абсолютно наложително да се позволи на пациентите да избират здравната си грижа, за да се превърнат в реални партньори в процеса на здравеопазване. Това е от съществено значение за посредствените здравни системи на тези държави, се казва още в доклада.

В препоръките към Кипър, Франция, Словения се посочва, че гражданите там очакват да бъдат снабдени с интерактивна здравна грижа и фармацевтична информация денонощно, седем дни в седмицата.



Дори за отличника Дания има препоръки



Докладът казва, че е време страната да прекрати отмяната на закона, който дава право на датчаните за избор на доставчици на здравна помощ в страната, както и да се признае правото на грижа извън границите на държавата. За немските пациенти се посочва, че се нуждаят от разбираема информация за лекарствата, които взимат, от повече източници, освен техния лекар и фармацевт. За разлика от тях холандските и норвежките пациенти са много добре информирани и с реални права, но сега е време да им бъде поверен и директен достъп до специалистите, се казва в доклада.

За третата Финландия, се посочва, че свободният избор между доставчици на здравна грижа трябва да бъде незабавно приложен на практика.

В Гърция, Унгария, Литва и Естония, Великобритания има ясна необходимост да се отворят финансовите поощрения в здравния сектор, за да се стимулира въвлечеността на пациентите.

За Латвия се казва, че с толкова бедна здравна система необходимостта от права на пациентите е очевидна. Подобни са изводите за Малта - подходящи права на пациентите трябва да се приемат веднага, за да се им се осигури второ мнение и собствено медицинско досие.

Препоръките към Румъния са за необходимостта от редовни финансови поощрения в здравния сектор, за да се гарантира, че пациентите могат да носят отговорност за собствената си здравна грижа.