|
03 Април 2009 09:40
Я да си кажа думата по-така:
------------------
Ако президентът Първанов смята, че с изявлението си за необходимостта от „повече мажоритарност” в изборите е привлякъл любовта на българина – за пореден път жестоко се лъже. Просто за двадесет години хората изучиха чалъмите на демагогията и по правилото „За един бит – двама небити дават” внимателно търсят в действията на политиканите подтекста, подподтекста, че и подподподтекста. Така от първо чуване реалистично мислещите скептици схванаха елементарния опит за манипулация. През цялото време той говореше за мажоритарност. И, ако парламентът не ще – президентът ще поиска референдум в деня на изборите. Страшна заплаха – ако не беше същността й със салам куче да се плаши. Защото е голословна. Член 98, алинея 1 от Конституцията наистина постановява, че президентът „определя датата за провеждане на национален референдум”. При едно доста съществено условие – „КОГАТО ЗА ТОВА ИМА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ”. Демек, Първанов се опитва с един куршум два заека да уцели – хем да покаже пред българите какъв народен човек е, колко е съпричастен с интересите на гражданите, хем да извади на показ за пореден път лошите депутати, дето сриват всички добри помисли на държавния глава. Изтъркан демагогски ход – добрият цар и лошите съветници. Още повече, че полза от този евентуален референдум – никаква. Тъй като, проведен в деня на изборите, той ще важи поне за следващите такива. Или – кастата на политиканите ще се укрепи за още 4 години, пък после – я камилата, я камиларят! И, като се има предвид, че камиларите си имат оазиси – ясно е нататък.
При това има още малки тарикатлъци в предложението на президента. Леко наивни, повърхностни, интелигентни като номера от селските вечеринки. Дяволът се крие в детайлите, казват хората. И ето – малко детайлче. Не става дума за МАЖОРИТАРНИ избори, а за МАЖОРИТАРНОСТ. Тоест, не цялостна, радикална, в обществен интерес промяна на системата, а замазване, малко лустро, фикция върху реалността. Каква е ползата от мажоритарност? Избрани са 30-40-50 мажоритарни депутати. Насреща им са кохортите на роботите, гласуващи по заповед. Пак изборите ще бъдат изцяло недемократични. От партиите до Народното събрание. Право на издигане на кандидати имат фактически само камарилите, кликите, групировките, наречени партии. И то не нормалните хора, все още задържани от политнаивитета си там. Списъците в листите се правят от тесен кръг самозванци. А някъде – и от един човек. После тези недемократични листи се предлагат на електората – само те. Което просто превръща гласуването във формалност. Или в избор на по-малкото зло. Затова и все стари, изтъркани, оядени, нагли, безочливи и продаващи родината си муцуни ще бъдат „на избор” и този път. Истинска мажоритарност няма!
А тя изисква личности. Изисква хора, които са познати с качествата си, харесвани от гражданите, хора, на които може да се има и гласува доверие. Сега се избира цвят. И тълпа хомункулуси зад него. В някои случаи – еднолични партии. Където вождът си е назначил свитата за кандидатстване. И хората гласуват за него фактически – без дори да знаят какво ще им се натресе. Така е в с кандидатите в два района. Избират си хората някой по-симпатичен, а после се оказва, че са „избрали” следващия го. Дето дори „по-„ няма. С две думи – който се минал, минал. Който не е – да си чака реда. И да се надява на внезапно проговорили в партийните бонзи съвест, родолюбие, отговорност. Така е: надеждата умира последна, надяващите се – първи.
|
03 Април 2009
Оценката за състоянието на общия ни живот е предпоследната грижа на Президент Първанов . Последна се оказва Длъжността му , той така да изучава и анализира процесите в него , че и сам да се наложи в оценката ни за него , като национален политик с адекватно висок хоризонт на системното си мислене . Отново не случваме , Господа ... 
И тумбата ментета да се намъкне пак в парламата с "мнозинство" от малцинството. Т.е. виждащите и мислещите ги елиминират с лишаване от алтернатива. 
t