От декември все повече предприятия остават без клиенти, като през март делът им вече надминава 30%, показва проучване на НСИ. През първото тримесечие на годината расте броят на фирмите, които планират спиране на производства и съкращения, а бизнесът очаква влошаване на положението и през следващите месеци, обясни доц. Коцева.
Засега безработицата остава под 7%, но работодатели и синдикати се тревожат от бум над 10%. През януари министър Емилия Масларова упрекна авторите на двуцифрените прогнози в черногледство и направи прибързан коментар, че "пикът на кризата в Западна Европа и САЩ вече като че ли преминава". Вчера премиерът Станишев, който също дълги месеци омаловажаваше риска за България, призна, че "кризата е безпрецедентна" и призова МС, бизнеса, банките и институциите да се обединят срещу нея.
Премиерът повтори старата си теза, че България е добре подготвена и по-защитена от много други държави, но все пак кризата ни удря силно, защото поразява основните ни търговски партньори. Само преди 2 месеца се говореше за свиване на германската икономика с 2%, а сега - за свиване с 5%, изтъкна Станишев.
"За пореден път коригираме прогнозата си за българската икономика и вече очакваме не 2% или нула процента ръст, а спад", обяви вчера шефът на БСК Божидар Данев пред в. "Сега". До вторник всички участници в КАС трябва да представят своите актуализирани предложения за справяне с кризата. На базата на всички полезни идеи ще бъде изготвена матрица с мерки. На следващото заседание ще бъде представена информация за всички основни финансови и стокови потоци - инвестиции, кредити, депозити, превозени стоки, потребление на горива и енергия и т.н., за да се види защо намаляват приходите в бюджета, НЗОК и социалното осигуряване. "Трябва да разберем защо например в здравната каса има само 80 млн. лева, докато по същото време миналата година приходите са били 180 милиона - доколко разликата се дължи на реален спад на икономиката и на доходите и дали има бум на сивия сектор", поясни председателят на БСК.
За скок на изплатените пари за обезщетения на безработни съобщи вчера управителят на Националния осигурителен институт Йордан Христосков.
През последното тримесечие са платени 17 млн. лв., което е над очакваното. Според Христосков обаче ръстът спрямо предвиденото е малък.
"Ясно е, че този скок се дължи на увеличената безработица. Спрямо ноември миналата година ръстът на изплатените обезщетения е около 15%", обясни председателят на надзорния съвет на НОИ Иван Бойков. Друга причина за ръста на разходите са по-високите обезщетения за безработица от тази година.
По данни на Агенцията по заетостта безработицата през февруари беше 6.69%, като бе отбелязан скок с 0.19% спрямо януари. Преди дни социалният министър Емилия Масларова обяви, че тенденцията за увеличение ще се запази и през март, но безработицата през първата четвърт на годината нямало да надскочи 7%. Тя призна, че очаква повишение през следващите месеци, като изтъкна, че държавата разполага с достатъчно мерки да не допусне взрив на безработицата.
Общо в бюджета на НОИ за тази година са предвидени 100 млн. лв. за хората, регистрирани в бюрата по труда. При недостиг могат да се използват пари и от други пера, каза Христосков. От НОИ очакват сегашното увеличение на разходите да бъде компенсирано през летните месеци, когато заетостта традиционно скача заради сезонната работа. "Няма заплаха от неизплащане или забавяне на обезщетения и пенсии през 2009 г. независимо от кризата", коментира Христосков.
Приемни на НОИ ще бъдат разкрити в предприятията, където предстоят масови съкращения. Така от института планират да улеснят загубилите работата си. "Те ще получат комплексна консултация за всичките си права от всички институции на едно място. Ще бъдат информирани не само за обезщетението при безработица, но и за свободни работни места от бюрото по труда, за евентуалните възможности за включване в курсове за квалификация и преквалификация", обясни Христосков.
"Българи, работещи в чужбина, се връщат у нас с пари и се опитват да се регистрират за получаване на социални и енергийни помощи", възмути се пък социалният министър Емилия Масларова в парламента. Според нея парите, изкарани в странство, не се декларират никъде и хората се опитват да мамят държавата. От Агенцията за социално подпомагане обясниха, че нямат данни за това колко работили в чужбина българи са се опитали да се регистрират за помощи. Хората, които работят в чужбина, обаче не се осигуряват у нас и съответно нямат право на помощи.
"Ясно е, че този скок се дължи на увеличената безработица. Спрямо ноември миналата година ръстът на изплатените обезщетения е около 15%", обясни председателят на надзорния съвет на НОИ Иван Бойков. Друга причина за ръста на разходите са по-високите обезщетения за безработица от тази година.
По данни на Агенцията по заетостта безработицата през февруари беше 6.69%, като бе отбелязан скок с 0.19% спрямо януари. Преди дни социалният министър Емилия Масларова обяви, че тенденцията за увеличение ще се запази и през март, но безработицата през първата четвърт на годината нямало да надскочи 7%. Тя призна, че очаква повишение през следващите месеци, като изтъкна, че държавата разполага с достатъчно мерки да не допусне взрив на безработицата.
Общо в бюджета на НОИ за тази година са предвидени 100 млн. лв. за хората, регистрирани в бюрата по труда. При недостиг могат да се използват пари и от други пера, каза Христосков. От НОИ очакват сегашното увеличение на разходите да бъде компенсирано през летните месеци, когато заетостта традиционно скача заради сезонната работа. "Няма заплаха от неизплащане или забавяне на обезщетения и пенсии през 2009 г. независимо от кризата", коментира Христосков.
Приемни на НОИ ще бъдат разкрити в предприятията, където предстоят масови съкращения. Така от института планират да улеснят загубилите работата си. "Те ще получат комплексна консултация за всичките си права от всички институции на едно място. Ще бъдат информирани не само за обезщетението при безработица, но и за свободни работни места от бюрото по труда, за евентуалните възможности за включване в курсове за квалификация и преквалификация", обясни Христосков.
"Българи, работещи в чужбина, се връщат у нас с пари и се опитват да се регистрират за получаване на социални и енергийни помощи", възмути се пък социалният министър Емилия Масларова в парламента. Според нея парите, изкарани в странство, не се декларират никъде и хората се опитват да мамят държавата. От Агенцията за социално подпомагане обясниха, че нямат данни за това колко работили в чужбина българи са се опитали да се регистрират за помощи. Хората, които работят в чужбина, обаче не се осигуряват у нас и съответно нямат право на помощи.
А за червените мигачи - в Булгаристан всичко може да се кара 
.
