Ми-ме-ма... Кри-иза! Навсякъде криза, в операта също! След малко е премиерата на най-новата постановка на нашата опера - "Травиата" от колегата Джузепе Верди. Той, милият, ако я види, няма да я познае.

За да привлечем публиката в залата, променихме леко либретото. Значи, Травиатата е труженичка в любовта на Дунав мост и се залюбва с тираджията Пешо от Горубляне. Голяма любов, голямо нещо, има и много гюбеци. Един ден при проверка митничарите намират в тира на Пешо скрити фалшиви евра и го арестуват. Травиатата отива в ареста и му пее през решетките "Адвокате! Адвокате!". Обаче от Горубляне идва жената на Пешо и с Травиатата се хващат за косите. В това време митничарите откриват, че фалшивите пари ги е пъхнал в тира на Пешо неговият колега Стойне, защото бил и той влюбен в Травиатата и мразел Пешо и в червата. Бутат Стойне в кауша, пускат на свобода Пешо и той им пее на Травиатата и на жената си, докато те пушат пред ареста. "Напущам те" пее Пешо на жена си, "Напущам я" пее Пешо на Травиатата и добавя, пеейки, "Ще са женя за тебе, в Горубляне да та водя, вярна съпруга да ми бъдеш". Изпява го това Пешо, Травиатата хвърля фаса и му пее финалната ария "Не ща в Горубляне, гащите да ти пера, робиня да ти бъда". Двете с жената на Пешо отиват на моста да правят комбина, а Пешо пали тира и отпрашва към Западна Европа на гурбет.

Ще кажете - компромиси. Ами да е празна залата по-хубаво ли е? Тогава пък зависим от спонсори. Един такъв взе под аренда картонения чертог Валхала на върховния бог Вотан от операта "Рейнско злато". Оттогава творческият процес в нашата опера се промени. Която и опера да представяхме, дали ще е "Княз Игор" на Бородин или "Луд Гидия" на Парашкев Хаджиев, на сцената неизменно бе замъкът Валхала. Трябва да призная, че това не правеше кой знае какво впечатление на публиката. Правеше впечатление обаче, че върховният жрец Вотан и жена му жрицата Фрика избягваха да си влизат в замъка, а ако им се наложеше да направят това, те първо чукаха на вратата и ако баровецът отключеше, влизаха вътре, като първо се събуваха. Имало е и случаи в замъка да закънти скандал, после полугола компаньонка да изскочи от Валхала и с писъци да претича през сцената. Когато там имаше валкюрии, това не бе проблем и даже органично се вписваше в творбата; но в други опери бе крайно неприятно и веднъж дори обърна хода на драматургичното действие - на премиерата на композираната от мен опера "Отело", на финала Дездемона, като видя девойката по бикини, повали Отело и докато той пищеше "Не я познавам, не я познавам!", го удуши под френетичните ръкопляскания на публиката.

Сега сме се включили в предизборната борба. Политици се включват естествено в нашите постановки. Снощи един такъв участва в постановка на операта "Сватбата на Фигаро", ама не пя, само се показа на сцената, Севилският бръснар го обръсна, ръкопляскаха му и това беше. В "Лебедово езеро" па де дьо се изпълнява от тройната коалиция, черният лебед бе поет лично от Бойко Борисов, а белия лебед съвместяват ДСБ-СДС, ушит е специален двоен костюм за целта.

Ми-ме-ма... Крии-за, кри-и-иза!... Чао!