|
| *** |
Звъннах на "Братя Филчеви - ремонти всякакви". Дойде човек, погледна олющеното и се хвана за главата: та това е ужас, това е апокалипсис!
Думата "апокалипсис" в устата на майстора ме заинтригува. Попитах: извинете, вие какъв сте всъщност? Той каза, че всъщност е зъботехник, но фалирал поради кризата. Четирима братя сме, каза той, аз съм Фильо, другите са Стефко и Лазар - те имаха фурна, но фалираха. Четвъртият е Мильо - брокер, и той фалира. А това тук е работа за Лазар, той е по стените.
Дойде Лазар, носеше голям чук. Попита: къде ще разбиваме? Никакво разбиване, извиках, тук има само олющено! Значи ще разбиваме олющеното, рече Лазар и с оня ужасен чук трясна стената и проби дупка. Оп-пала! - рече той, - виждат се тръби, значи трябва да дойде Стефко, той е по тръбите.
Дойде Стефко, другият фалирал фурнаджия, взе чука на брат си и така шибна тръбата, че от нея изби гейзер. Оп-пала! - рече Стефко, - така и очаквах. Щом има тръба, значи има вода. Иначе защо ще слагат тръби. Сега ще извикаме Фильо, той е по жиците, защото тука тече ток и ще ни удари. Имате късмет, че днес изписаха Фильо от "Пирогов", удари го ток на друг обект и го обгори.
Дойде Фильо, още с превръзките от "Пирогов", и рече: че то късото вече е станало. Вие като сте разбивали, сте направили късо и цялата ви инсталация е изгоряла. Сега ще трябва да я сменяме.
Нищо не съм разбивал! - извиках, - вашите братя направиха всичко това, целия този апокалипсис!
Аз ви предупредих още в началото, каза оня, че ще стане апокалипсис, но вие не ми повярвахте. Аз обаче съм брокер и ще ви устроя. Погледнете - стените ви са мокри и мазилката пада. Паркетът е подут от водата като Стара планина. Електрическата инсталация е за боклука. И тръби ще се сменят - изобщо апокалипсис. Най-добре е да се отървете от тази развалина, аз ще ви намеря срещу нея малко кокетно апартаментче и ще си гледате кефа. А и някой лев ще ви остане за джоб парасъ.
Тогава аз усетих, че нещо става с мен. Нещо непознато и завладяващо ме. Нещо лошо и страховито. Изревах с глас, който никога не бях издавал. Зверски глас. Лъвски рев. Чак тръпки ме побиха. Слушай, негоднико! - изкрещях. - И аз фалирах, но знаеш ли като какъв фалирах? Като касапин фалирах! Колех всичко, колех свини, говеда, каквото ми падне! Сега и вас ще прекарам под сатъра, мошеници такива, разбихте ми апартамента и ми предлагате някакво апартаментче! Сега отивам в кухнята да взема нож!
Оня изчезна. Разтвори се в пространството. А аз седнах сред водата, която заливаше всичко, хванах се за главата и заридах. Защо, Господи? Защо поисках да посегна към ножа, когато джобно ножче не съм похващал! Какво стана с мен, какво стана с всички нас, отговори ми, Господи...
Разбира се, отговор не получих. Господ да не е луд да отговаря на всички питания. Така че продължих да седя сред водата, а стените около мен се ронеха с тих шепот.
