Въпреки предстоящата форма на съжителство, хората не са престанали да се женят. Скоро бях на сватба. След задължителните тостове и обилно похапване сватбарите подхванаха кротки разговори помежду си. От едната ми страна седеше сватята, а от другата - тъмничар от Софийския затвор, чичо на младоженеца. Сватята, любопитна провинциалистка, попита:
- С какви хора се срещате в затвора?
Трябваше да разказва пикантни подробности от сватбата в малкото си крайдунавско градче, ето защо въпросът й бе целенасочен. Тъмничарят отпи бавно две глътки и рече:
- С всякакви... Имаме банков служител, който не само е подпомогнал банков обир, но е изял котката на съседката си, а след това лицемерно я е търсел из двора. Имаме също един изверг, брутален изнасилвач, който тъй хубаво свири на акордеон, че на Осми март е разплакал жените от Сливенския затвор с фрагменти от "Графиня Марица". Това - по линия на културния обмен между затворите. От Сливенския пък при нас дойде самодейна художничка, отровила мъжа си с татул по начин, описан от Караславов. Тя съблече на сцената един надзирател и нарисува на гърба му Статуята на свободата. На предницата му искаше да нарисува Кремъл, но косматите гърди на надзирателя попречиха. Преди седмица пък затворник с присъда за умишлен палеж, да вземе да прочете "Защото сме социалисти" и сутринта го намериха обесен в килията. Такива книги, госпожо, трябва да се изхвърлят от библиотеката на затвора, това ще ви кажа. Те отчайват свестния човек.
- Ужас! - възкликна сватята. - Но нека на днешния светъл празник си говорим за по-весели неща. Разкажете нещо оптимистично!
- Има и такива - пое въздух тъмничарят. - Ще разкажа за един голям наивник. Това се случи преди три години срещу Коледа. Идва гражданин на свиждане. С торбичка с мандарини. Следва обичайната процедура. При кого идвате? При Александър Томов. Че Александър Томов не е в затвора. Така ли, учуди се гражданинът, значи са ме подвели... Остави мандарините и си тръгна. Срещу Великден пак идва на свиждане същият и казва: нося козунак за Александър Томов. Ами той още не е влязъл в затвора! Така ли? Ами тогава вие изяжте козунака, за мое здраве. Изядохме го. На следващата Коледа идва пак оня наивник и пак с мандаринки. Информираме го, че Александър Томов още не е влязъл в затвора. Защото, обясняваме като културни хора, има разделение на властите. Първо съдът трябва да го осъди, а след това ние ще го поемем да си излежи присъдата. Във всеки случай към него ще има специално отношение, ще го направят библиотекар. Нейсе, изядохме мандарините. На Великден носи печено пиле. Само сте били път нахалост, рекох му, Александър Томов още не е в затвора. Така ли?! Вижте, аз заминавам на работа в Кувейт за три години и няма да мога да идвам на свиждане. Когато влезе в затвора, поздравете го от Продан Продев от Ботевград и му кажете, че години наред съм му носил мандарини, козунаци и пилета по празниците.
Тъмничарят извади кърпа и избърса челото си.
- Представяте ли си какъв наивен човек?
- Представям си! Наистина - съгласи се сватята и положи ръка на рамото му. - А на това танго няма ли да ме поканите?
Тъмничарят стана чевръсто и откара дамата на дансинга. А аз си помислих - колко различни са станали сватбите от времето на моята младост! Щеше ли да се намери в ония години тъмничар, който така открито да разказва за гражданските очаквания?
