От първоначалните надписи на екрана научаваме, че главният герой се казва Асен и е български депутат. През лятото на 2002 г. Асен е взел участие в едно безразсъдно начинание на парламента и лично е наблюдавал взривяването на първата ракета СС-23 близо до село Змеево. Поради силния гръм обаче - Асен е стоял много близко, защото се е съмнявал в силата и могъществото на страната-производител - загубва паметта си.

Асен излиза от болницата и с патерици куца из цяла София, без да знае кой е и какъв е. Неочаквано в трамвая той среща едно хубаво и искрено момиче - Сашка. (В трамвая Асен си перфорира предварително закупения билет, понеже не знае, че има право да пътува безплатно.) На един завой Сашка политва, но нашият герой нежно я улавя. Двамата започват разговор за поезията на Петко Славейков. Оказва, че той е любим и на двамата. Съвсем случайно Асен държи томче с негови стихове. Сашка носи същото томче в чантичката си, защото има частно издателство и самата тя е отпечатала тази книга. Двамата се влюбват и Асен започва да помага на момичето в книгоиздаването. Работите на Сашка обаче не вървят, защото брат й е алкохолик и постоянно изпива парите й. Братът е доктор-офталмолог, който не може да оперира, защото е зле с нервите. А е зле с нервите, тъй като са го изхвърлили от лекарския съюз. Затова е озлобен и пие, но иначе е готин.

Асен написва книга, Сашка я издава и спечелва бая пари. Двамата решават да се оженят, но сега на сцената се появява Мичон. Мичон е била годеница на Асен (преди той да си загуби паметта) и го вижда, когато Асен във фирмения магазин на издателството раздава автографи. Мичон разкрива на Асен, че е депутат, но той не й вярва и отказва да посети майка си, макар че тя е сляпа. Но Сашка, издателката, е благородно момиче и убеждава Асен да отиде. Той отива, но пак не си възвръща паметта, въпреки че пуделът на майката скача радостно връз него, защото го е познал. Сляпата майка също разпознава Асен (пипнешком) и дори му донася мечето, с което той някога е боядисвал кухнята с латекс... Един ден Асен минава край някакви хлапета, които си играят на улицата на мутри и се гонят с бухалки. Едно от хлапетата го прасва с бухалката по главата и паметта му се възвръща тутакси. Асен отива при майка си и й целува ръка. Връща се в парламента, но пък сега е забравил за Сашка...

В края на филма - не знам защо и как - Асен и Сашка все пак се оженват. Офталмолога го приемат в лекарския съюз, той си оправя нервите и оперира майката на Асен, която проглежда. Докторът и Мичон се влюбват. Накрая всички вечерят около една масичка в кухнята на майката на Асен. На входната врата се звъни. Появява се разсилният на парламента, който кани Асен на взривяването и на останалите ракети СС-23. Асен се провиква: "Никога вече!" Всички се засмиват, а Сашка целува Асен.