Аз съм мислител ултрас. Изповядвам собствена радикална философия. Ровя се в отпадъците на човешкото съзнание. Търся онази мисъл, която ще накара веждите ми да се извият в легнала осмица - тогава и аз ще мога спокойно да посрещна Абсолюта в хоризонтално положение...

Спътници в моите търсения са приятелите ми братя Карамаринови.

Те са цигани от квартала, първоначално бяха Ултрамаринови като мен, но аз им проведох възродителен процес. Не съм расист, но съгласете се, не е приятно аз да съм Ултрамаринов и те да са Ултрамаринови - на една улица живеем. Под мое внушение и тримата се прекръстиха на Карамаринови. Мотивите ми за този процес може да са укорими, но методите - сравнително хуманни.

Шофьор съм на боклукчийски камион и братята работят при мен. Когато ми хрумна великолепната идея да им сменя заглавието, най-напред ги подкарах с добро. Тъй като не се съгласиха, промених малко стила си на каране. Почнах да влизам по-рязко в завоите. Станах по-уверен при изпреварване. Не знам дали можете да си представите как се кара тежка машина на газ-спирачка. И какво впечатление произвежда това върху возещите се от външната страна. На другия ден всички заедно подадоха молби за промяна на фамилията. Това беше преди много години, оттогава се разбираме чудесно.

Големият брат Митко е буен мангал, пие и се бие. Лежал е в затвора за убийство, което не е извършил.

Средният Иванчо е учен. Има основно образование, пафка джойнт и подпява рап.

Най-малкият - Льохата, е рядък мангал; рус, със сини очи (баща му бил руснак). Той е пълен въздържател и льольо. Изпращял е на мистично православие. Току се хвърля по очи в боклука и ридае. Вика, че всичко на тая земя е божие творение и трябва да се обича. В тия екстатични изстъпления аз виждам много повече смисъл и истинско религиозно чувство, отколкото в "духовното" лицемерие на политиците.

Покрай последните събития работим за Националния кризисен щаб на Станишко и Кумчо Вълчо.

Най-сетне усетих, че работата ми се доближава до истинското ми призвание - философията. Аз, братя Карамаринови и сметовозът описваме безкрайни осморки в градската пътна мрежа. Вдигаме пусти контейнери и ги преливаме в празния камион. Вършим това с най-сериозно изражение и се надяваме да ни платят.

Митко поглежда в пустия контейнер - в главата му кънти същата пустош. Той извършва всичко, без да се замисля - чиста биомеханика.

- Бог обича еднакво и пълния, и празния контейнер - просълзява се Льохата и прегръща студения метал.

А Иванчо се разбунтува:

- Концесионерът обича еднакво и пълния, и празния контейнер - те са еднакво пълни с пари. А бог може и да няма!

Срещу нас се зададе сметовозът "Титаник". На носа на машината в романтична поза стояха Бойко Победоносцев и Мара Вапцаджийска-Отварачката като Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет. По уредбата на лайнера опъваше гласни струни Селин Дион.

- Защо вдигате празни контейнери и богохулствате! - прогърмя титанът, надвиквайки уредбата. - Слушайте ме внимателно и реагирайте бързо, че нямам време. "Неговия шушляк ли бяха откраднали или той беше откраднал шушляк?! Имаше нещо около този човек!"* - това го пише в "Карамазови", тази книга аз съм я цензурирал!

- От името на целия ни екип се заклевам в омраза към Станишко и Кумчо Вълчо, правилно ли те разбрах?

- Правилно. И още от любимата ми книга: "Най-добрият начин да унищожиш един човек е да си послужиш с добре подбрани истини за него"**.

- Давам обет да работим дваж по-усърдно за Победителя, когато му дойде времето.

Удовлетворен от декларациите ми, Победоносцев подкара "Титаник" нататък.

...Гледам на нещата философски. Все ми е тая за кого работя. Лошо е, когато революционерите трябва да се грижат за насъщния хляб, писал Маркс на Енгелс.

Льохата Карамаринов се опита да възрази: "Не само с хляб ще живее човекът, но и..."

Затъкнах му устата с комат.

Митко отиде да излежи отвличане, което не е извършил.

С Иванчо съставихме система, в основата на която лежи тезата, че всички сме на боклука - абстрактно и конкретно.

________

* и ** - Почти преки цитати на цитатите на един неформален ръководител.