В едно царство, в едно господарство, което впоследствие станало република, но пак продължило да гледа с едно око към монархията, вятърът на промяната се развихрил с такава сила, че направо отнесъл държавната власт. На места обаче - както казват метеоролозите - тоя, дето духа, надминал стойностите, нормални за дадения район. И станала една - мътна и кървава... Щото в някои общини местната власт била бетер природно бедствие.

И всеки взел, не само тайно, но и явно, да си мечтае за кмет като мед, та да може покрай едно свястно управление и обикновеният жител в дадения демократично изстрадал район да си оближе пръстите според европейските стандарти... Да, писнало им било на обикновените жители всичките им проблеми от местно естество да се решават силово, даже с грубост. И без капчица човещина в сферата на корупцията. Та по тая причина се надявали на нов морал...

Имало ли подходящи хора за такава работа? Абе, както е казал някакъв древен мъдрец: "Хора има - човеци няма..."

Обаче в една община на това царство и господарство, което впоследствие станало република и т.н., живеел човек, за когото разправяли, че на мравката път прави.

- Ей баш такъв нази ни требе за кмет! - спонтанно тропнал веднъж един по масата в кръчмата, сиреч в местния парламент.

- Как да ни не требе? Много ни требе, щото сегашнио направо ша ни изтребе! - авторитетно поклатил глава друг и лукаво добавил: - Па се и кани да иде депутатин, че негу пък му требело имунитет.

- Аре си го избереме начи ние човеко! Сите знаем, че и на мравката път прави - застъпнически засукал ваклия си мустак трети. - А и казуват, че е роден с късмет. На смет да го фърлиш, сметта ша изчезне!

Звъннали чаши за наздраве - дето се вика, ударила камбанката за край на парламентарното заседание. И речено-сторено. Кандидатурата на този толкова подходящ човек била издигната. Нещо повече - на проведените местни избори от раз го избрали. Даже нямало балотаж.

Влязъл новият кмет в кабинета си и веднага при него дошла една - ама кръшна, ама енергична...

- Знаеш, че ми викат Мравката... - фръцнала се тя и му смигнала: - Хайде да ми направиш път!

Което си било право, така й викали на нея - Мара Мравката. Щото много трудолюбива била. Даже производителна фирма, субсидирана от еврофондовете, имала на свое име и бизнес въртяла. Обаче пък й било нанагорно да изнася готовата си продукция по тесните старовремски улички на общината.

И кметът какво? Нали му било присъщо, направил й път. Леле, какъв път! За чудо и приказ. Асфалт. Бяла маркировка. По две платна във всяка посока. И с места за аварийни отбивки - демек паркинги с всичките му там бензиностанции, газостанции и капанчета. Абе, съвсем по европейските стандарти.

Че какво толкова - ще кажете, - път направил... Така е, но за тази цел кметът отчуждил и бутнал всички къщи и селскостопански постройки, които му се изпречили. И хората от тази община в това царство и господарство, което впоследствие станало република и т.н., съвсем естествено се шашнали.

- Леле, какъв път направи тоя на Мравката! Кво ли ще бъде, ако некой ден си дойде от Америка Спиро Слона!?