|
| *** |
Има нещо в носа ми, което наричам Магистрала на страданието; не трябваше да прекалявам толкова. Надцених си възможностите; не че нещо зарад празника съм злоупотребил - аз съм радикален безбожник, майка ми даже се сърди некой път.
Значи наджасках се и ми дойде настроение за крайни простотии, в това съм рядък талант.
Боядисах си голата тиква като великденско яйце и отидох на площад "Ал. Невски". Кръстосах две летви и си ги ковнах в ръкавите (случаен минувач ми асистира). Обърнах една шапка на паветата и открих програмата.
- Хора! - взех да се дера. - Замислете се за Христовите мъки, аз ги претърпях от гвоздей до гвоздей и всеки момент ще се възнеса. Пуснете, за бога, некой лев, че ми писна от псевдохристияни без елементарно чувство за милосърдие.
Доближи ме женска с вид на афганска хрътка:
- Вие озарен ли сте от някаква дарба или сте обикновен урод? Аз например съм от град Хасково.
- Аз съм астролог ултрас! - отзовах се. - Прогнозен мозък по секви въпроси. Виж, молим ти се, пусни некой шекел у шапката... Май не ме разбра, бейби, примерно говора... Песос, левро, субсидии, мое ли си толко проста! - ядно потрих три пръста пред муцуната й, като я халосах предупредително с летвата.
Обаче тя пак не разбра. Вбесих се и външно доближих състоянието на ясновидски транс. Запених се, подбелих зъркели, сърцето ми захлопа и от носа ми прокапа кръв (верно бех прекалил на магистралата).
- Ах ти, загубена лелко! - затресох се. - В деня на Христовото възкресение Земята на град Хасково ще се разлюлее и поломи. Виждам обърнати секции и сбъркано секцио. Виждам как Земята поглъща зелените хълмове на Кенана и твоя роден дом. Господ ви е много обиден. Застрахована ли ти е къщата, с извинение?
(Шапката ми внезапно се напълни.)
Жената нададе вой и хукна по магистрала "Тракия" да посреща нещастието тъй, както умее. Забравила за Христовите мъки, чужда и на моите страдания. (Пък на мене взе да ми става извънредно зле.)
От "Московска" дотърча некъв сопол.
- Какво - вика, - извършвате вие тука?
- Събуждам християнските чувства у хората. И сам страдам.
- Неуместно - опъна се сополът, - извънредно неуместно!
- Ч-ш-ш - викам му. - Ако ти играя една летва, ш'ти завия сопола неколко пъти около белата якичка. И замахнах, обаче така ми прилоше, че се завъртех и паднах на чука, та един гвоздей верно се заби в пръста ми.
Нататък ми е като сън. Кръвта капеше, аз говорех врели-некипели на човечеството. По едно време се оказа, че правя прогнози със задна дата - за Деня на космонавтиката. Съвсем се отнесох - гледам майката Земя в илюминатора и ме тресе носталгия по зелената трева. Божкей, зелената трева и майчиния роден дом!
...В нощта срещу понеделник ме възкресиха два челични шамара, изпълнени от мощна центродесница. Килнал мъжкарски главата си на една страна, моят възкресител се усмихваше някак отечествено. Освободи пръста ми от гвоздея, в същия миг започнах искрено да Му стискам палци за изборите.
Той чукна мълчаливо едно яйце в боядисания ми череп и пак се усмихна някак държавотворчески.
Шапката с парите, естествено, някъде се потурчи.
