|
| *** |
В близкия супермаркет има рибен щанд, на който работи скромна, свита женица. Всяка сряда се срещаме с нея очи в очи над витрината с проснати лъскави риби.
Тази седмица мисля да опитам мерлуза. Великолепна е в доматен сос. Смятам да я поръся обилно с чер пипер и да добавя пресен магданоз.
Женицата ме посреща с тъмен, кротък поглед. Забелязвам черна панделка на ревера й.
- Госпожо, какво... - питам учтиво.
- Свекърът - с мек глас ми отговаря. - Прегази го валяк. Бедничкият. Сега му е по-добре...
- Съжалявам... - казвам сконфузено. - Завийте ми тези две мерлузи, моля...
Тръгвам си с мерлузите, замислен за превратностите на съдбата. Внимателно заобикалям валяците по пътя.
Следващата сряда е ред на сафрида. Обичам до безумие пържен в нерафиниран и студено изстискан зехтин сафрид. Бутилката "Шардоне" е вече извън хладилника и бавно достига желаната температура от 11 градуса.
Женицата този път е с черна лента на ръкава.
- Госпожо, да не би... - питам с треперещ глас.
- Не би... - отговаря ми тихо. - Вторият ми девер. Премаза го панел. Бедничкият. Сега му е по-добре...
- Много съжалявам... - казвам. - Едно кило сафрид, ако обичате...
Тръгвам си с торбичката сафрид, смутен от неясни образи на свистящи, падащи панели. Наистина, колко страдание има наоколо... За всеки случай вървя по средата на улицата.
Следващата седмица решавам, че е дошъл ред на прясна речна риба. Шаран!
Представям си го в тавата, препечен, с нарязан на полумесеци лучец наоколо...
Заварвам женицата с черна забрадка.
- Кой ни напусна този път? - питам направо.
- Кои! - отговаря ми. - Трима първи братовчеди. Гръмотевица, докато били за риба. Бедничките. Сега им е по-добре...
В аквариума отзад плуват тлъсти, лъскави шарани. Женицата загребва най-жълтия. Шаранът протестира и пляска шумно по тезгяха.
- Срещу левче мога да ви го убия - кротко казва женицата. - Бедничкият. По-добре ще му е...
Млъква за момент, поглежда ме с дълбоките си тъмни очи и добавя тихо:
- А срещу пет лева и вас... По-добре ще ви е...
БРАВО НА АВТОРА! 
АПЛОДИСМЕНТИ!