Имало едно грозно партийно патенце на име Гергин Петров Батакчиев. Грозно, та гадно. Непрекъснато и с гадна ненаситност тъпчело гушката си с едри залци от всевъзможни приватизации, депутаски тарикатлъци, градски съветничества, министерски кльопачества, европейски траншове и всебългарски преструктурирания. Като така проявявало огромна политическа активност и всеотдайност в името, от името и за благото на народа. И навред: бабички по пощенски опашки за пенсии, коментатори в телевизионни прения, мъже в одимени кръчми, дами във фризьорски салони и европейски одитори в прохладни канцеларии не преставали да възклицават удивени и стъписани:

- Бре, па грозно патенце, бре! Толкова грозно, та чак крокодилясало!

И не само те се удивлявали, терзаела се и членската маса на партията, от която произлизал Гергин Петров Батакчиев.

- Тоя Геро с неговите далавери майчицата разката на партийния ни имидж...

А също и му се канела:

- Бе дайте да разкараме това алчно копеле от стройните си редици, че само от нещата, дето ги писаха за него вестниците вчера, на задаващите се избори ще загубим над сто процента!

Жените на членската маса донаждали от кухнята:

- Махайте го Геро! На съд гервщината! Дете в майка пропище от тепигьозщината му!

Партийното ръководство си правело политически коректни оглушки, свиркало си под нос и със седативна цел кашпирирало партийната маса: "Затворете очи... Отпуснете се... Спокойно, Гергин не ви желае злото... Не слушайте клеветите на опозицията... Главите леко назад, към лявото рамо... Нашата опозиция изобщо не е дорасла до европейската... Спокойно, нищо не мож' стори тя Гергину, дай й само да омаскари някой почтен държавник... Отпуснете се... Така, добре. Готово. Закривам съвещанието!"

Седирали масите партийните водачи, понеже грозното патенце Гергин било грозен тарикат и уреждал покрай себе си и лидера, и подлидерите, като не забравял да остави по нещичко и за лидерушките по места.

Обаче когато се разбрало, че няколко милиона, дето трябвало да отидат за не знам какво си, не отишли за не знам какво си, а отишли в джоба на Гергин Петров Батакчиев, вече нямало как да се потуши скандалът, щото лично Барозу вдигнал 110 на 180 кръвно. Решили лидера, подлидерите, ресорните и местните лидерушки да бият дузпата на грозното патенце Геро Батакчиев. Насядало ръководството в президиума, притихнала членската маса в амфитеатъра, затаили дъх репортери и коментатори - всеки миг в салона ще влезне грозното патенце и ще се случи чудото невиждано! Най-после един партиен тарикат ще си го получи от своите съпартийци!

Чудото станало.

Дверите се разтворили и влязло грозното патенце, но то вече не било грозно патенце, а красив, величествен, белоснежен лебед!

Оди ся го мащай от листата...

Така е то в България. Зададат ли се избори, всички грозни партийни патенца на мига се превръщат в чисти, прекрасни, невинни, божествени бели лебеди и лебедици.