Ама че късмет! Да ти се развали моторната шейна край брега на Юкон. Сега трябваше да ходи 10 мили до тютюневата фактория. От яд той плю. Плюнката замръзна още във въздуха. Значи е под 50 градуса. Беше отскоро тук, чечако, и това бе първата му зима. Водеше младо момче, таен представител на Дойче банк, което да поеме факторията след честен търг. Бяха великденчета, братя и кумци с прозрачни дрехи. Младокът дъвчеше тютюн и когато изплюваше сока, студът го оформяше в кристална брада с кехлибарен цвят. Представи си стария вожд Пушещия Сокол как го чака в топлата стая с локум и огнена вода. Как след вечерята ще напълнят лулите и ще засмучат тютюневия дим. Хубаво нещо е тютюнът. Изхранва племето му, прави силния по-силен от 120 гърла, а сърдитият забравя, че е сърдит. Само да не бяха градушките, а сега и генерал Зима. Ето че леденият вятър шепне за имоти, дадени под аренда, за вехти договори и едностранно оттегляне. Вярно, някога руската мечка победила предците на Дойче банк и им взела всичко. Шейни, впрягове, пушки, лули и кесии с тютюн минали Беринговия проток и потънали в Чукотка. Но това е било отдавна.
Умислен, чак сега забеляза трите вълка, които неусетно се бяха промъкнали до тях. Единият имаше очи Чорни. Беше изял край потока Жилет предишния му съдружник. Подмамил го в ресторант и предизвикал неадекватни медийни изяви. Вторият беше сив и се правеше, че не познава първия. Третият лъщеше като намазан със земно масло. Зад него стоеше полярната мечка Никойл, близка на генерал Зима. Горският старец от 800-на миля твърдеше, че претенциите им се магнифицират до степен на абсурдна крайност. Представи си го съвсем ясно, седнал край огъня като някой цар. Пръстите му са добре оформени, безименният е по-дълъг от показалеца - знак за идеализъм. Виждаше как лявата му хубава и едра ръка държи здраво димящата лула. "Вещ съм, да не се закачаме!" - говори достолепният му вид. Знаеше, че ако замръзне от дяволския студ или хищниците го разкъсат, старецът ще каже: "Няма уволнение, просто не дойде за вечеря."
- Сделка с наша собственост би била нищожна - изсвири надигащата се виелица в ухото му. Само като се погледнат тези три ноти, е ясно, че са фалшиви. Няма да преговаря с вихъра, толкова абстрактно се изказва. Ако пък е истина, ще го компенсира с дом за отдих в Несебър.
- Искам си част от активите на 12 фактории - долавяха се заплашителни нотки. Вълците наобиколиха адвокатчето (а месцето му крехко) и жълтите им очи насмешливо питаха: "Ти ли си фаворитът? Спомни си как факторията "Нефтохим" затъна в преспите на дълговете и бялата лапа я гушна накрая."
Двамата спътници бяха с кодови имена.
- И ти ли си мислиш същото, което и аз, Б1?
- Да, Б2. Май му дойде времето.
След това човекът пропадна в ручей под снега и се измокри. При такъв студ това беше краят. Искаше да накладе огън и да се изсуши, но вместо това потъна в някакъв сладък и приятен сън. От него го извадиха весело зачудени гласове:
- Гледай как цопа в кръг, с чантата и вратовръзката!
Наистина, обикаляше фонтанчето пред президентството. Спиртният термометър показваше 40 градуса, само че над нулата. Просто беше слънчасал.
|
|
|
23 Юли 2002
...