Лъскаме си чепиците за парада на Победата, свирукаме си маршове, зяпаме кой за кво се бори из вестниците.

Ние зяпаме, а Борис Елцин се гледа под вежди с майката История - колко й е ценен? Според "Российская газета" и "Дума" историята няма какво да му се мръщи, ами трябва да му направи място за победител. Поуката обаче е, че победител е демокрацията. В съвместна публикация на двете издания първият президент на Руската федерация е наречен "Строител на века", завещал на поколенията чутовен градеж. Който обаче е занемарен от потомците: "ливналият златен дъжд от петролно-газови долари намали ентусиазма на строителите...", отсъжда авторът. Въпреки туй - "Епохата на Елцин продължава".

Като чуе прелитащият за златен дъжд, сеща се за Ленин (след малко ще стане ясно защо). Поети с револвери, класова ненавист, дни, разтърсващи света - такива работи. Като говорим за кой е по-по-най ценен на майката история, също се подразумява участието на Ленин.

А той нещата ги е казал така: "Златният дъжд се излива право в джобовете на буржоазните политици, които съставляват международната шайка, тласкаща народите към надпревара във въоръжаването...", съобщава болшевишкият вожд.

Статията за Борис Николаевич в "Дума / "Российская газета" е илюстрирана с корица на книга: Boris Yeltsin. From Bolshevik to Democrat, by John Morrison.

Така краткият ни прелет облетя няколко епохи - през Елцин и Ленин (с подминаване на по-важните Путин и Сталин) стигнахме до големия исторически победител - демократичния обществен строй, напоен от златен дъжд на прагматична почва.