С Панайотов от седми вход пак сме се изтегнали на пейката, пак жумим към пролетното слънце, пак разсъждаваме.

При последните разсъждения по криминалната ситуация на бандитското положение у нас той ме обяви за социална еднодневка и се присмя на дребнавото ми заяждане с мушиките на гяволите от Мадрид, Драгалевци, Сирищник и Лондон, които били бледи подробности на фона на гигантската космическа безкрайност, включваща даже разстоянието от Земята до Галактика Млечен вираж, петнайста черна дупка вляво от входа.

Сега подхваща атаката срещу моята смешна и ненужна, според него, гражданска активност от друга гледна точка. Ако трябва да го артикулирам (ега ти колко съм културен!) в рими - "вдъхва ми респект, но от нов аспект". Или алтернативно - "разгръща си дискурса, след смяна на ракурса".

- Увълчихме се, комшу, озверяхме! - въздиша той. - Подчинихме се на законите на джунглата. Да си срещал наскоро из медиите думите "милост", "милосърдие", "съчувствие", "човещина"?

- "Човещина" срещнах наскоро май - ровя из паметта си. - беше в рубрика "Куриози", не помня в кой вестник, та там разказваха как един делфин проявил човещина и спасил давещ се летовник край бреговете на Куала Лумпур, ако Куала Лумпур има изобщо брегове, разбира се.

- Видя ли! А не те ли гризе съвестта, замислял ли си се колко човешки проблеми може би имат хората, които така остро критикуваш за някои малки злоупотребички или за някои дребни кражбички?

Мълча гузно. За проблемите им, вярно, не съм се замислял.

- Знаеш ли - сочи ме с пръст, - че Сергей Станишев още от Херсон си носи тежка алергия към изпражненията на синьо-черния едроперест синигер?

Не знаех. Домъчня ми. Усетих прилив на милост.

- А знаеш ли - продължава безкомпромисно Панайотов, - че Георги Първанов страда от клаустрофобия и агорафобия едновременно, а притежава и наследствен осемсантиметров белег в третия бъбрек?

Не знаех. Домъчня ми. Усетих прилив на милосърдие.

- А случайно да си информиран - иронизира съседът, - за множествената склероза на ангорския котарак на Ахмед Доган? Или за атрофиралия вестибуларен апарат на следващата му мъжка секретарка?

Не знаех. Домъчня ми. Усетих прилив на съчувствие.

- Боже мили, а за болезнената зависимост на Симеон Сакскобургготски от билката Дебела Мара и пържените свински ребърца?

И това не знаех. Домъчня ми. Усетих прилив на човещина.

- Сега остава да ми кажеш, че не си чел изобщо за мадагаскарския цирей, идентифициран от екип международни ендокринолози между гръбния долник и задния горен бут на Ирене К?

Не бях чел. Домъчня ми. Усетих прилив на обща хуманна тенденция.

Очите ми се насълзиха, избухнах в дълги ридания.

Плаках до деня на парламентарните избори, избърсах си очите и отидох да пусна категорични бюлетини за Сергей Станишев, Георги Първанов, Ахмед Доган, Симеон Сакскобургготски и Ирене К.

Щото трябва да сме човеци!