|
18 Май 2009 08:10
Между пътниците се почна един тайнствен сериозен разговор, от който не всички думи долетяваха до нас.
- Тази вечер надали ще видим големеца, късно ще бъде - шепнеше Георги Атанасов, - ще му пратим армаганите и ще му сторим хабер за утре; па той ще ни нареди кога да идем при шефа на „Титан".
- Ами за шефа на Титаните нещо армаганец? - попита предпазливо Кольо Колелото.
- Не трябва - отговаря авторитетно Георги Атанасов, - тука всичко е големеца; замажеш ли му очите - тръгни по бели гащи. Ний ще му дадем туй, дето ни го написа Суровянски, да го прочете и ако има нещо да поправи - негова работа! Пред шефа да се държите, брей, да не се уплаши някой. Вие мене гледайте какво правя. Като кажа, както ни казаха да кажем: „Ваше Титанско Височество, сакън да не му приемете оставката, зере Говедата ще превземат Армията", и вий подир мене: „Сакън, Ваше Титанско Височество!"
- Хелбетя, друго какво ще речем - покорно отговаря бай Кольо Колелото.
- А бе ти, Говедоебача, малко на индийски коноп миришеш, че кой те знай? Опичай си акъла! - предупредява наставнически бай Ганьо.
- Кой? Аз ли? - оправдава се Кольо Колелото - Не думай така, братко, ще чуй някой. И стените имат уши. Аз като чуя името „Митал", треска ме хваща.
- Треска те хваща, а? - шепнеше тихо, с подмигване Георги Атанасов. - А като дойдоха индийците, кой обра парите от ведомствения вестник на „Кремиковци", а? Откога имаш ти тези богатства, а? Кажи де!
- Ама че и ти бе, Георги Атанасов, правичката да си говорим - шепне Кольо Колелото, - нали от индийско време ти останаха дяловите участия в сайтовете. Кажи, не е ли тъй?
- Хайде, хайде, то с тебе не може човек дума да прохортува. То било, каквото било. Сега не е тъй. Сега Говедата ще утъпчат Армията, разбираш ли?
- А бе как да не разбирам! - каза Кольо Колелото и дяволски подмигна на другарите си.
И тримата се изсмяха в шепа, за да не ги чуе някой.
- Брей, опичайте си акъла, вардете се, че ако ви чуе някой - отиваме на гюрултия... Хей, момче, какъв е онзи вестник там? „Тема Спорт" ли? - обърна се Георги Атанасов към слугата.
- „7 дни Спорт", господине.
- Ех, че ми се иска да попрочета - шепне на другарите си Георги Атанасов, - ама ме е страх, дявол да го вземе. Ще чуе големеца - па иди се оправяй сетне.
Но тъкмо в този момент произлезе една сцена, която накара пътниците да се вдървят на местата си. Едно пет-шестгодишно момченце пристъпваше лениво около прага на кръчмата и си пееше някакви импровизации и, види се, под впечатлението на тридневното софийско непрекъснато „долу" в мотива на „Велик е нашият войник" остави същинския текст и захласнато в песнята си, употребяваше следующите втълпени в мозъка му думи: „Дó -лу-лу, дó -лу, дó -лу-лу, до-лу, до-о-лу, до-о-лу, до-лу Чичовото Пенево !" Дружен смях на веселящите се групи прекъсна импровизацията на детето, което, възбудено от неочаквания успех, отново, с по-силен глас, почти с крясък, продължи песента си и вместо „ве-лик, ве-лик, ве-лик!" - викаше „до-о, до-о, долу Любо Супата, до-до-до-доолу, долу Чичовото Пенево ". Този път освен дружния смях зачуха се ръкопляскания и викове „браво", „долу", „долу Супата", „долу Висаджията" от една компания младежи червени шалчета, които се връщаха от разходка.
Аз се обърнах към масата на тримата пътници. Георги Атанасов и неговите другари се превърнали в статуи. С разтворени уста, с облещени неподвижно очи, лицата им изобразяваха такава печална смес от страх и учудване, щото не ми оставаше освен да съжалявам, че нямах цифров фотоапарат или поне мобилен телефон с камера. Пръв се свести Георги Атанасов, обърна очи към манифестантите и веднага трепна, като че поразен от електрически ток: един стюард на ЦСКА минуваше по шосето и чуваше тези ужасни викове и вместо да извади палката сии и като хала с бесен вик да я развърти около главите на тези нечувани говеда, на тези черни души, на тези подуенци и милиционери, той изглеждаше спокойно, с добродушна усмивка на лицето... Ако в този момент беше избухнал вулкан на Панчарево, едва ли би слисал нашите пътници повече, отколкото тази сцена...
- Оплескахме я ний нея! - изговори с отчаяна въздишка Георги Атанасов. - А бе, Кольо, я иди, моля ти се, около тезгяха, та надзърни в „7 дни спорт", виж там дано разбереш каква е тази работа...
- Хубава работа, ами ти защо не отидеш? Я да ти видя куража! - отговаря Кольо Колелото.
- Ей, че си прост! Какво бива най-сетне да надзърнеш; мини край тезгяха, уж че гледаш ракията, подсвирквай си така, па с едно око, тъйцък, виж... да няма ново тренер... Има хас!...
- Невъзможно нещо... Опичай си акъла!...
- Ами не видя ли стюарда ?... А бе я чакай, мечка страх, мен не страх - ще погледна вестника, па майната му!
И Георги Атанасов стана от мястото си, засвири със зъбите си „Сърца червени, сърца милиони" и като се озърташе уж разсеяно, правеше орлов кръг към тезгяха; доближи се, хвана за гърлото една бутилка с коняк и престорен, че чете етикета й, така си изкриви надясно очите, щото човек насреща му би видял само белтъците им, и погледът му падна върху сгънатата газета, от която се виждаше само заглавието „7 дни спорт". Той си потътра дясната ръка и като усили „Сърца червени", за да заглуши шума на вестника, разтвори едната му част и с ужасно изкривени надясно очи прочете: „Известия от „Българска Армия". Днес...се представиха на президента на Титан новият старши треньор Мъри Стоилов и новият главен мениджър на ЦСКА г-н Наско Сир..." - Нещо се пресече в гърлото на бай Ганьо; той се изкашля; облиза си мигом засъхналите устни и метна изкривено око по-надолу и прочете с големи заглавни букви: „Падна Любо Пе...", и сърцето на ГА падна в ботушите му, той изтърва бутилката с коняка и за да заглади произведения шум, почна силно да кашля... Обърна се Георги Атанасов към другарите си и изрече многозначително.
- Беше!
- Хаир сюйле, Георги Атанасов! - обади се Кольо Колелото
- Свърши се тя! - допълни Георги Атанасов и като се приближи при масата, пошепна тихо на другарите си: - Любо чорбасъ ефенди боклатмъш! Мъри Стоилов и Наско Сираков сега...
- Не може да бъде бе, що думаш! Във вестника ли?...
- Разбира се!
- А бе да не е някоя уйдурма?
- Каква ти уйдурма! - извика с глас Георги Атанасов и като събра всичкия си кураж, затропа по масата и се провикна: - Хей, момче, я дай тука „7 дни спорт"...
Другарите неволно си снишиха главите и почнаха да се озъртат плахо.
Момчето донесе вестника и го подаде случайно на Кольо Колелото, но той, като че му подадоха нажежено желязо, отдръпна си ръката и показа с очи към Георги Атанасов. Георги Атанасов взе газетата и то се знай, пообърна се да види какво има, какво няма в кръчмата, па най-сетне откъде ще се вземе толкова кураж у Георги Атанасов! Ама все пак куражлия! Разгърна „7 ДНИ СПОРТ" и почна: „Падна Любослав Пе...." Закашля се Георги Атанасов, закашляха се още по-силно другарите му. Кольо Колелото изкриви окото си към вестника да види дали чете право неговият смел другар и се увери, че няма грешка... Наведе глава към вестника и третият другар и прочете и... треска го втресе, и свят му се зави. Колко ли негови статии и репортажи, дрямали с години под редакторското сукно, ще измъкнат на бял свят тия две думици...
С гушене, с шепнене, с кашляне иззобаха уводната статия и като назърнаха сам-там из вестника, узнаха и се убедиха най-сетне, че работата е свършена.
- Оплескахме я ний нея! Ами сега? Сега е късно вече да молим да не му се приема оставката. Хай дявол да го вземе. Е, Кольо, какво мълчиш, кажи какво да се прави? - пита бай Георги Атанасов.
- Кажи, твоя милост; аз съм тъй слисан, като че ме е стоварил някой с бухалка по кратуната - отговаря отчаяно Кольо Колелото.
- Ами ти бе, Петко, какво мълчиш? Кажи и ти някоя дума. Какво да правим сега, а?
- Е, че зная ли аз... Каквото речеш, твоя милост - мъмли убитият духом Петко Суровянски.
- Ами че ти ум нямаш ли бе, серсем! Все аз ли ще ви оправям - вика почти просълзен от отчаяние Георги Атанасов, - нейсе, хайде и тоя път да ви науча... Знаете ли какво?
По този въпрос Георги Атанасов се позамисли намръщено, почеса се, дето го не сърби, поизкашля се еднъж-дваж в шепа, бръкна в джеба на редингота си, извади една хартия, сгъната на четири, и я подаде на бай Петко Суровянски.
- Я прочети още веднъж тая пущина, та после ще ви кажа какво ще правим.
- Ами защо, ваша милост, не я прочетеш?
- Ама, Суровянски, каздърма бени! Ти знаеш защо не я чета, на тебе пó ти иде отръки да четеш онези папищашки думи...
Гуньо разгърна хартията и прочете горе-долу следното: „Ваше Титанско Височество! Небесни гръмове се посипаха върху нещастните ни глави! Робството при Черепа и Лупи е приятен сън в сравнение с грозния удар, който Подуенският враг ни нанася чрез оставката на нашия - о! има ли думи! - най-гениален вожд, този Марио Загало , този Беардзот на българския небосклон! O tempora, o mores! Не, Ваше Титанско Височество! Ний още вярваме в здравия смисъл на доблестните червени фенове и очакваме, че те няма да се разделят с човека, който е олицетворение на техните стремления и идеали, на всичко шампионско, евробойческо и детрониращо футболни колоси ! Ний няма да повярваме, че Ваше Титанско височество ще поверите властта в ръцете на ония развратни лефскари, на ония невежи и невъзпитани нищожества, които денонощно се стремят да подкопаят основите на нашия червен клуб и да хвърлят нашата червена религия под миризливите копита на говедата от Синьото БФС.
Ваше Титанско Височество! Timeo Danaos et dona ferentes! Горната резолюция се прие от 11 000 най-видни фенове и се упълномощиха Георги Атанасов, Кольо Колелото и Петко Суровянски да я поднесат пред стъпките на Ваше Титанско Височество. КУР ЗА „ЛЕВСКИ", ОЛЕ "
- Ей, че сме калпав народ! - казва с клатене на глава и с цъкане Георги Атанасов. - Като бъде за лъжата, дъртите цигани са нищо пред нас. Че хич дотам бива ли? 11 000 най-видни фенове! Ха-ха-ха! Махни хилядите, колко остава?
- Единадесет души - отговаря Кольо Колелото.
- Толкоз ли бяха?
- Е, толкоз, бай Георги, правото - право. Аз нали ходих с Дучето и Луканката да ги събирам.
- Калпав народ!... Сега знаете ли какво? За връщане назад не може и дума да става. Ти, Суровянски , си едно парче журналист. Я се запретни, моля ти се, па дай тука всички заедно да изкалъпим един друг адрес, за новия... На, аз имам хартия. Па дано не узнаят, че сме дошли да молим за онзи хубостник, че ни е спукана работата. Особено твойта работа, Петко... Ако дойде други редактор.
Петко се поизкашля...
- Дай хартията и калема - каза той тревожно. - Вий гледайте, аз ще пиша.
И той почна да пише: „Ваше Титанско Височество! Небесни гръмове се посипаха върху нашите нещастни глави!..."
- Сега трябва да го напишем наопаки. Как да го напишем?... Чакайте... Одобрявате ли така: „Небесата се отвориха и посипаха благодат върху нашия клуб."
- Само клуб много просто излиза - заявява Георги Атанасов, тури „нашия славен клуб".
- И аз мисля, че без славен не чини - казва Кольо Колелото.
- Добре, турих славен. По-нататък: „Робството при Черепа и Лупи е приятен сън в сравнение с грозния удар"... Сега наопаки: „Освобождението ни от робството на Черепа и Лупи е нищо в сравнение с бляскавото събитие, което разруши веригите на духащия супата." Съгласни ли сте?
- Да беше прибавил още „едномъдия" - заявява бай Ганьо. - Ама нейсе, по-сетне.
- ...„който Подуенският враг ни нанася чрез оставката на нашия - о! има ли думи! - най- най-гениален вожд, този Марио Загало , този Беардзот на българския небосклон."
- Сега туй как да го обърнем?... Чакайте... Ето как: „И което се дължи единствено на Ваше Титанско Височество, всемилостивейши спонсор и благодетел, като приехте оставката на този - о! има ли думи - най-грозен леффскар, този евроидиот, този подуенски милиционер на българския футболен небосклон."
- Браво бе, Петко ! - извика с възторжено блеснали очи Г.Атанасов.
- Че ти как го мислиш Петко? - ласкае Кольо Колелото.
- „O tempora, o mores!"... Туй може да си остане. То, дето и да го туриш, все си е на мястото... „Не, Ваше Титанско Височество!"... Да турим: „Да, Ваше Титанско Височество!... Ний още вярваме в здравия смисъл на доблестните армейски фенове и очакваме, че те няма да се разделят с человека..." Сега вместо „няма да се разделят" ще турим „и ще изтрият от лицето на земята", а вместо „человека" ще турим „тъпото говедо".
- Не, по-добре тури „елементарния ритнитопковец" - поправя бай Ганьо.
- Аз пък мисля да турим „Клоака синя" - каза Кольо Колелото.
- Ех, че го набута! Ха-ха-ха! Че отде-накъде „Клоака синя?" По-добре да турим „мръсната висаджийска мутра" - казва Петко.
- Ха, видя ли сега! Аферим! - одобрява бай Г.Атанасов .
- ... „който е олицетворение на техните стремления и идеали, на всичко шампионско, евробойческо и детрониращо футболни колоси!" Сега да обърнем наопаки... „който е олицетворение на армейското нещастие!... на всичко подуенско, милиционерско, мафиотско, турскосиньо, доносническо и леффскарско" По-нататък: „Ний няма да повярваме, че Ваше Титанско Височество ще поверите властта в ръцете на ония развратни леффскари, на ония невежи и невъзпитани нищожества..." Как да го обърнем сега?... Стойте! Дойде ми на ума! Ето как: „Позволете ни, Ваше Титанско Височество, да се считаме честити и да изразим нашите най-безпределно верни на червения клуб чувства, задето поверихте властта в ръцете на ония благородни българи, на тия компетентни и успели футболни мъже... които денонощно се стремят да да подкопаят основите на нашия червен клуб.."
- Как така! Имаш грешка! - каза стреснато Георги Атанасов.
- Сега ще го обърнем наопаки, така вместо „да подкопаят" ще турим „да закрепят". „И да хвърлят нашия славен червен тим под миризливите копита на говедата от Синьото БФС."
- Хайде сега да видим - казва Георги Атанасов. - Сега е зорът! Не знаем, дявол да го вземе, сегашните как ще я подкарат с БФС-то на Перуката. Да знай човек, че искат да се мирят - лесна работа, може сума неща да напишем: „Четвъртите в света; златното поколение от САЩ 94; гениален вратар; келявия чифут Дражев" и прочее; ама не знаем какъв вятър ще повее... Добре: „бронзовите медалисти от САЩ 94", ами ако и днешните са против Перуката, па току виж... хоп! - Георги Атанасов предател! Не, знаете ли какво? По-добре онуй там за „Синьото БФС" да го изхвърлим...
- Е, ами какво да турим!...
- Сто-ой! Недей бърза! Ще помислим... Знаете ли какво? Сега ний, като не знаем още какъв вятър вее, да турим и тъй, и тъй, па те нека го тълкуват, както им уйдиса. Да турим така... „И да се прегърнем братски хем с Перуката , хем с Дражев..." Тю! Да ги порази господ!...
- Не, хич не уйдисва така! Какво е това „хем-хем"? Пред шефа на „Титан" така ли се говори! - заявява редакторстващият Петко.
- Ами как се говори бе, келеш! Ти мене ли ще ме учиш! - пламна Георги Атанасов. - Ти знаеш ли кой съм аз? Ти знаеш ли, че аз стадионите из цяла Европа съм изходил? Не съм като тебе дърво! Ти знаеш ли, че туй Капело-Мапело ей тъй - зяпнали са ме слушали, като им заприказвам. Мен испанци, мен холандци ихтибар са ми правили на „Ноу Камп... че ти ли на ум ще ме учиш?... Ти знаеш ли, че аз...
- Зная бе, бай Георги, как да не зная - оправдава се стреснатият Петко.
- Е, ами като знаеш, какво там таквозинаке... Нейсе, пиши там, както знаеш...
- Да напишем така: „... и да ни турят, ако не по-горе, то поне наред с великите европейски футболни клубове"...
- Нейсе, съгласен съм - одобрява Георги Атанасов.
- ... „с великите европейски футболни клубове, като ни възвърнат към величието на Жеков и Якимов и екзекуторите на Аякс, Нотингам и Ливърпул"
- Съгласен съм. Добре.
- Сега по-нататък: „Ваше Титанско Височество, Timeo danaos et dona ferentes!"... Вместо него най-добре е да турим: „Vox populi, vox dei." Съгласни ли сте?
- Най-сетне, нейсе, тури го. То не е съвсем цесекарско, ама като трябва, какво ще му правим! - съгласява се бай Георги.
- ... „Горната резолюция се прие от 11 хиляди най-видни фенове и се упълномощиха Георги Атанасов..... " и прочее, туй може да си остане цяло докрай.
- Да ги оставим ли само 11 хиляди души, или да покачим за хатъра на новите още една-две хиляди? Да им подмажем колата?
- Доста са, бай Георги. На „Армията" кьораво и кьопаво да събереш, надали ще излязат 11 000, ама хайде, нейсе, за хатър нали е!
- Съгласен съм... Ами туйнаке... наместо Георги Атанасов не е ли по-салтанатлия да турим „господин Георги" и прочее? Да види президентът на „Титан", че не сме някоя долна работа хора, а?
- И аз тъй ще кажа - обажда се Кольо Колелото.
- Ефендилер, късно стана. Хайде да ходим! - извика таксиджията турчин - шофьор на „Фолксваген Голф" от прага на кръчмата.
Пътниците заминаха за София.
На другия ден, господа, прочетох в един от местните вестници, че пред големите капии се е представила депутация от г. П., състояща от Георги Атанасов и прочее, да благодари за освобождението от тиранския режим.
След два дена в този вестник прочетох телеграма от същия град, подписана от името на „хиляди" граждани, с която уведомяваха големците, че Георги Атанасов и другарите му били самозвана депутация и че същинските армейски избраници са тръгнали вече за столицата да благодарят...
Аз знаех хотела, в който спира Георги Атанасов и се упътих към него. Не исках да изказвам негодувание за подлата му постъпка не защото всяко негодувание е бледно, за да я похули; но желаех да направя един опит - дали е възможно да накарам тази нещастна рожба на обстоятелствата да съзнае всичкия ужас на своята постъпка.
На таблата в хотела прочетох в коя стая е Георги Атанасов и се изкачих по стълбите. Почуках на вратата, никой не се обади. Натиснах дръжката и вратата се отвори. Стаята празна. Заминали. Върху масата съгледах един къс хартия, на която беше написано с Георгиатанасовски почерк:
„До редакцията на в. «Тема Спорт»." Последното название зачеркнато и вместо него написано „7 дни спорт". По-нататък: „Потайностите на чичовото" - и това зачеркнато и вместо него написано „Анархия". Ясно се виждаше, че авторът на писмото дълго време се е колебал кой път да хване, защото на много редове се забелязваха зачеркнати думи, заменени със съвършено противоположни тям по смисълта. Написано например „армейци" и зачеркнато, а отгоре му написано „подуенски мангали" - и това зачеркнато, и пак написано „армейци". Цялото писмо беше задраскано накръст с дебели черти, дръпнати от сърдита ръка, защото за втората черта не хванало мастило, топнато още веднъж перото в мастилото и дотеглена двойно по-дебела черта... Под зачеркнатите редове стояха следните думи:
„На маймуни ни обърнахте, да ви вземе дявола с маскари..."
Пламен Димитров
От Спорт1 е.Голям майтап
|
или заради поредната си загуба? И какво е виновен ЛЕВСКИ, че червените бяха слаби, елементарни, лесно разкрити?