|
| *** |
Лиляна Клисурова, "24 часа": ...Как се чувствате? Идва ли ви малко повече?
Симеон Сакскобургготски: Да, много. Непрекъснато от препятствие на препятствие - това изтощава... Отдавна казах, че ще протестирам пред някои международни институции, че ме експлоатират след силната възраст...
ЛК: Сега, когато са реализирани основните цели пред България - членството в ЕС и НАТО, каква е целта пред вас?
СС: Ако имаше човек време - винаги има какво. От многото четене стигнах до заключение, че никой не е уникален или незаменим. Това са митове и хората го правят за самосъхранение. Това не е моят случай, защото не ми е призванието...
...По една или друга причина НДСВ е допринесло много за нашето членство и присъствието ни в Европа. Сега тепърва предстоят и места (в Европарламента, б.р.), които трябва да заемат българи. И е чест за всеки българин, който ще заеме такъв един пост. А не самоцел за тлъсти заплати и такива простотии, с извинение, за които се говори. Важното е да участва България, да видят и другите: а, тук има секретар или експерт българин. Да, защото всички сме Европа. А не е въпросът колко печели тоя и това да е единственото. Това е ужасно...
ЛК: ...По какви критерии издигате хората около вас?
СС: Издигам? Те се издигат. Да не съм аз пък някакъв крик или нещо. Това е обидно за тях. Едно ще ви кажа - колкото и да мълча и да не ме виждат, знайте - слушам и наблюдавам страшно много. И по едно такова тефтерче през две седмици сменям...
...Така че представата ми за много хора е далеч по-ясна, бих казал, че радиографията ми функционира... Децата ми се смеят - имаше един филм за някакъв робот с нещо като око, бионик на френски. И те се шегуваха - на татко това око ще забележи, ако нещо направим или е разхвърляно. Та бионичното или както се нарича това око, въпреки възрастта ми си го имам... Но пак казвам - не издигам никого с въжета. Опитвам се да видя кой струва нещо... Не си правя илюзии, за да се разочаровам. Аз съм ужасен реалист... Хора сме. Най-непредсказуемо е човешкото същество...
ЛК: ...Ще се борите за един електорат с Бойко Борисов, бившия ви бодигард. Как се чувствате в тази ситуация?
СС: Моля да започнем от едно прецизиране - г-н Борисов е собственик на компания "Ипон". И когато ме охраняваха, въпреки че беше шеф, имаше добрината или интереса да бъде непрекъснато до мен и дори да ми шофира. Да се говори така за бодигард, е много несправедливо...
ЛК: ...Някои сравняват надеждата при вашето завръщане с ентусиазма към Борисов сега. Какво е по-различно?
СС: Госпожо, би прозвучало много нескромно, така че предпочитам да не отговоря...
...Но аналогиите, които се търсят, не са обосновани. Стига човек малко да се задълбочи, ще види, че има разлика. Но интересно е, като казвате това за аналогията - като съм си дошъл аз и феномена ГЕРБ. Без да изглежда нескромно, но аз имам някаква добавена стойност, заложена не по моя заслуга, това трябва да се подчертае дебело, но ми даде този шанс. А може би и очакванията са били нереалистични. Може би, ако тогава повече хора се бяха запретнали да работят - ама сериозно и истински, може би щяхме да постигнем повече неща...
...Някои със злорадство критикуват и все още споменават тези 800 дни. Вземете един средноинтелигентен буквар по бизнес и ще намерите тази теория как се възстановяват компаниите, за колко време. И второ - че компаниите се възстановяват с труда на всички, а не със зрители, които на другия ден започват вече: Ама аз очаквах той да ме назначи тук, очаквах той да свърши това или онова... Отде накъде?!
се оказа наистина "срам за българите", както писа по Великден 2001 г. Антоанета Приматарова, тогава посланик на България в Брюксел. Интересно е човек да следи безумната му наглост, след като се изгаври с електората си.