|
| *** |
Аз не вярвам в теорията за преражданията, но наблюдавам с очите си как нане Стоичко се е преродил сто години по-късно в един съсед от нашата вилна зона. Сега този тип се казва Малкия Нацо и е дребен на ръст, набит и без нито един зъб в устата. Зъби в устата си няма, но има зъб на всеки и на всичко - на комшиите, на държавата, на едрия бизнес и на дребните божи твари. Тръгне ли по улицата, не може с някого да не се заяде.
- Абе, Митрев! - вика на доцента, който копае в градината си. - Погледни ги тия, бе Митрев!
Подпира се на оградата и сочи с ръка към клоните на бора, където се гонят безгрижни катерички.
- Гад мръсна! - вика и праща псувня на катеричи адрес. - Требе да ги изтепаме!
Доцентът изправя кръст, забива лопатата в почвата и поглежда към клоните на бора.
- Гледай ги! - вика му Малкия Нацо. - Есенес ти обраха лешнико до шушка, а ти ги гледай!
Митрев се обявява в защита на рунтавелките:
- Един лешник... голяма работа... Нали и катеричките трябва да живеят...
Малкия Нацо го поглежда заядливо:
- Много си прост, Митрев!... Катеричката е безполезна твар! Она е крадлива като държавен чиновник, затова земи една дъска и удри!
Доцентът няма никакво намерение да взима дъска, за да гони катеричките. Това още повече озлобява шопа:
- Па фани та го отсечи тоа бор, да ги питам аз тогаз тиа гадове дека че се подметат!
Митрев хваща лопатата и пак се навежда, за да обръща градината. Хем обръща градината, хем обръща гръб на съседа си.
Но Малкия Нацо не обича да му обръщат гръб. Той продължава разговора и изотзад на събеседника си:
- Оти копаш, Митрев? Кво че сееш?
Доцентът мълчаливо забива правата лопата в почвата.
- Ти мое да сееш домати, ама яз че ти кажем, че от домати нема файда... По-добре оди си купи от магазино... Ама турски били! Мое да са турски, ама ни копаш, ни ги сееш, ни за колци мислиш... Турчинът като е прост, нека сади домати!... Ти, Митрев, знаеш ли, че не требе да допуснем Турция да стане член на Евросъюзо!
И с това изказване предизвиква съседа си да нагази в политиката. Ама на Митрев не му се гази в политиката. Стига му дето гази в калта на собствената си градина.
- Вчера - продължава да говори зад гърба му Нацо, подпрян на оградата като на трибуна - земах македонски ябълки... И му викам на магазинеро: нема македонски ябълки! Това са български ябълки! Македония е българска, Митрев!
Доцентът изпъшква, забива лопатата насред градината и влиза в къщата си. Влиза и затръшва вратата зад гърба си. Затръшва я така силно, че не чува заключителните думи на Малкия Нацо:
- Вие учените сте много прости!
Останал без слушател, шопът се повърта покрай оградата, разтрива гръб като добиче, отърквайки се о бетонен колец. После си поглежда часовника и обявява:
- А-таака!
Станало е десет. Часът, в който отваря селската кръчма. Време е за първа бира. А първата бира избистря главата и главата все по-мъдро и глобално се впуска да бистри политиката - по света и у нас.
