"Котииии, иу-иу, опа, муш!"
Викът е пронизителен, преминаващ на моменти в ултразвук. Той разцепва лежерната тишина на почивния майски ден в парка като сабята на Саладин - копринена кърпичка, и кара кучешките домашни любимци, разхождащи своите стопани, да присвият уши. Е, поне тия, на които ушите им не висят до земята и не събират тръните.
Притежателят на това вокално оръжие е румен и охранен младеж на около 2 години, с широко ококорени към чудесата на света кафяви очи. Висок е към метър и размахва пръчка, по-дълга от него самия, с ентусиазма на ландскнехт - своя zweihaender*.
Ултразвуковото послание е адресирано до местния котешки деребей - огромен, мръсносив, застрашително дебел и все още с разкошни развратни мартенски бакенбарди. Котаракът очевидно е предал гените си на потомството на повечето котки в махалата, а вероятно и на някоя и друга по-симпатична болонка, и излъчва самодоволност и еволюционно превъзходство. Абе Котешкият Митю Пищова с две думи. Котю Пищова.
Както може и да се очаква, Котю си дава вид, че въобще не отразява малолетния екземпляр от вида на едрите, тромави балъци с интелект на термити, които Големият Котарак е създал, за да правят света удобен за котките. Въпреки това за милисекунди решава диференциално котешко уравнение относно заплахата, която може да представлява продължаващият да бълбука с радостна агресия младеж.
Резултатът е леко обезпокоителен, затова Котю Пищова пробва коронния си номер: леденозелен презрителен поглед от типа на тези, които председателите на ТКЗС-тата пазеха за кооператори, дошли да молят за два декара за частно ползване. Психотронната контраатака обаче не върши работа, защото малкият левент е обгърнат в менталния щит на своята невинност. Котю с каменно изражение преизчислява уравнението с коригиращ коефициент за хищната искрица "Днес-племето-ще-яде-месо" в иначе невинния детски поглед. Новият резултат го кара да се оттегли бавно, с оскърбено достолепие, също както английски джентълмен би се оттеглил от любимия си клуб, понеже готвачът му е приготвил яйце с несъответстваща твърдост (по скалата на Бринел). После незабележимо се дематериализира извън обсега на младия ловец, също както оня джентълмен, ако би забелязал, че разлютеният готвач се е снабдил с месарски сатър и бърза да обсъди с него някои пасажи от "Наръчник на Градския революционер".
Котю Пищова се материализира точно на необходимото разстояние и нито милиметър повече, отколкото е нужно за младия храбрец да изпадне в глупава ситуация и да зяпне с мъчително недоумение - "Кой съм аз, защо държа тази пръчка и на кого бучах досега".
Странното в случката е не поведението на двамата участници, даже напротив - агресията на младия ни герой е еволюционно закрепено качество още от времето, когато нашите предци е трябвало да воюват за жизнено пространство, при това с предците на Котю, които са стояли по-високо в хранителната верига. Котките пък винаги успяват да ни накарат да се чувстваме леко виновни, при това неясно за какво. Което ни кара да ги обгрижваме и храним, а те великодушно, макар и с лека досада, ни го позволяват.
Странното, дами и господа, е друго. Забелязали ли, че доста животински видове, които първоначално са били изтикани от собствените си местообитания от разрастващите се човешки поселения, постепенно се приспособиха към особеностите на смешните двукраки и предявиха иск за ревандикация**?
Да, градовете са създадени за хората, но ако погледнем видовете, които ги обитават, май хората сме малцинство. Улисани в нашите човешки дела, пропуснахме да забележим, че нашите "съквартиранти" предприеха стратегическо контранастъпление! Котки, кучета, мравки, хлебарки, оси, плъхове, катерици и птици са частните съдебни изпълнители, дошли да ни секвестират жизненото пространство. Време е да се посместим.
Разбира се, винаги можем да се върнем към пещерното си минало.
Всъщност можем ли? И искаме ли?
____________
* Zweihaеnder - двуръчен меч с дължина на острието до 1,5 м, основно оръжие на германските наемници (ландскнехти), използван срещу пехота, въоръжена с пики.
** Ревандикация - възвръщане по съдебен път на собственост, намираща се незаконно в чуждо владение.
Котьо не кльопа Медведа.
Гледа с надежда отнекъде да се зададе Путин.
Знаем защо.