|
| *** |
- Пак ли неприятности, маркизе? - подхващам внимателно.
- Пак? - поглежда ме с едно око маркизът. - Неприятностите никога не са свършвали, драги ми господине. Миналата седмица имах ужасяваща разправия с камериера. Да вземе, говедото, да изпере любимата ми дантелена риза на 60 градуса. От дантелите, разбира се, остана само дреб. Приплака ми се и първата ми мисъл беше да го набуча на шпагата и да го опека в камината, но после размислих. Знаете, сърцето ми е добро и се ограничих да му ударя два-три шамара и да го изритам през вратата...
- Намерихте ли нов камериер? - питам.
- Нов? - повдига вежда маркизът. - Още на другия ден ме нападна профсъюзът на камериерите. Не знам какви си права съм нарушил, еди-какви си клаузи от договора не съм спазил. Накратко, влачиха ме по съдилища цяла седмица, глоби, разправии и ме принудиха да го взема обратно. За отплата идиотът тази сутрин отпрал обшивките от ръкавите на ливреята ми, докато я четкал. Вижте сега в какъв тоалет съм принуден да се явявам в обществото...
При тези думи маркизът поглежда с погнуса горнището от фалшив "Адидас", под което се мъдри тениска с надпис I Love NY!
- И това е дреболия, господине! - продължава. - Преди време имах един кочияш-изобретател. Без дори да ме пита, решил да механизира каляската ми. От дядо ми е, изящна изработка, няма вече такива... Точно тогава ми беше дошла на гости една позната дукеса и наредих да приготвят каляската, за да се разходим около езерото. Когато се показахме на парадния вход, щях да потъна в земята от срам и ужас. Представете си, никакви коне! Отзад завинтена някаква грозна конструкция, стърчи комин, от който излизат кълбета черен, смрадлив дим. Отпред седнал изобретателят, заобиколен от стърчащи лостове, с нахлупена фуражка, омазан в сажди и ухилен до уши. Дукесата получи лека мигрена, а аз дълго размишлявах дали да го одера жив, или да го разчекна с четири коня. Но тъй като, както знаете, съм добра душа, наредих само да му ударят десет тояги на голо и да го изгонят. Че като се вдигна един шум! То не бяха шествия, то не бяха протести, среднощни бдения, пламенни речи за правата на кочияшите, то не беше чудо. Изкараха ме пръв кожодер, садист, прът в колелата на прогреса и ретроградна личност. Дори кюрето дойде да ми говори за разкаяния и прошки... - въздиша тежко маркизът.
Използвах тогава случая и му описах потърпевшия с най-светли думи, превъзнесох несъществуващите му добродетели и кюрето се нави да го вземе на работа в църквата. Отдъхнахме си всички, но само за две седмици. На третата неделя отивам на меса и отдалече чувам - органът в църквата гърми. Кюрето говори нещо от амвона, нищо не му се разбира. Невъзможно да размениш две клюки с приятели. После разбрахме, че изобретателят инсталирал котел, прекарал някакви тръби и автоматизирал органа по не знам каква си програма. Свири на максимална мощност без прекъсване - токати, фуги, кантати, една след друга. Изтърпяхме така няколко недели. Социалният живот около замъка съвсем замря и паството взе прогресивно да оглушава. Нареждам, например, на готвачката да ми сготви фазан с орехи за обяд, тя ми носи фасул яхния, представете си! Наложи се да пиша менюто с едър шрифт, защото на всичко отгоре е и късогледа...
- И как завърши това нещастие, маркизе?
- Как да завърши... Кюрето се изнервило, взело един чук, пробило котела, сплескало тръбите и органът млъкна най-сетне. Изобретателят се размрънка за мракобесието на църквата, тормоз над науката и мъчениците на прогреса, но не му обърнаха внимание. Чух после, че запрашил към Британските острови, където направил кариера. Хм, че къде другаде ще направи кариера подобен плебей, ако не на Британските острови... - заключава саркастично маркизът, вдига чашата, повърта я между пръстите си и пак я оставя.
- А онези спомени, които се появиха наскоро по книжарниците... - деликатно питам.
- Фалшификат, драги, фалшификат... - тъжно клати глава маркизът. - Дори авторски права не ми признават...
После се оглежда, навежда се към мен и тихо прошепва:
- Ако знаете как ми се иска да са истина...
