"То наистина не си заслужава - каза Пипи. - Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход.

- Пък и не умеят да си играят - отбеляза Аника. - Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!

- Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. - Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета... Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат".

Хапчетата се казват смалидон, книгата се казва "Пипи Дългото чорапче", а жената, която формулира съкровената мечта на милиони деца от всички възрасти - "хайде, хапчета чудесни, никога да не поресна" - се нарича Астрид Лингрен. Преди два дни тя почина след кратко боледуване в шведския си дом. 94-годишната писателка остави в наследство 88 книги - преведени на 80 езика и продадени в над 120 милиона екземпляра - чиито герои не порастват. Пипи Дългото чорапче, Емил от Льонеберя, красивия, умен и прилично дебел мъж в разцвета на своите сили Карлсон, който живее на покрива, Кале Бломквист, Роня дъщерята на разбойник, Расмус, Лоте, Томи, Аника, братята с Лъвски сърца и цял куп още.

Макар любимият герой на самата Астрид да е палавият Емил от Льонеберя, няма никакво съмнение коя е



най-прочутата й героиня.



Пипи Дългото чорапче, която в Русия се казва Пипи ДлиннЫй чулок, в Израел - Билби Бат-Герев, в Бразилия - Биби Майеа-Лонга, а в Уелс - Пипи Хосан-Хир. Тя живее сама във Вила Вилекула, има стърчащи рижи плитки и е толкова силна, че може да вдигне кон, при това само с една ръка.

Дъщерята на Астрид Линдгрен Карин получава най-прочутото 9-годишно момиче в света като подарък за рождения си ден, Всъщност тя самата измисля името на своято връстничка. Докато боледува от пневмония, Карин моли майка си да й разкаже за Пипи, за която по-късно Астрид Линдгрен ще напише: "След като името на героинята ми бе особено, тя не можеше да бъде друго, освен едно странно момиченце".

На първо време Линдгрен само разказва историите си, но когато изкълчен глезен я приковава на легло, тя решава да ги запише на хартия. Авторката изпраща ръкописа си на издател. Той естествено го отхвърля, както става с всички шедьоври. Отказът не отчайва Астрид, която вече е преоткрила радостта от писането.

Първата книга на Линдгрен е публикувана през 1944 г, с втората - "Пипи Дългото чорапче", издадена през 1945 г., печели първата от десетките си литературни награди. Линдгрен е лауреат на почти всички отличия в родната си Швеция, в САЩ и Европа. Малко странно и почти несправедливо е, че сънародничката на Алфред Нобел така и не получава Нобелова награда за литература. Все още разни сайтове в Интернет събират подписки за предлагане на кандидатурата й, макар и посмъртна, пред Нобеловия комитет.

Астрид Линдгрен е не само най-великата детска писателка на XX век, а една от най-влиятелните личности на миналото столетие въобще. Издателствата горе-долу водят статистика за продадените копия от книгите й. Но надали някой може да каже колко милиона души са започнали смисления си живот с ето този пасаж: "В покрайнините на малкото градче имаше една зцапустяла градина. Сред градината се издигаше стара къща, а в къщата живееше Пипи Дългото чорапче. Тя беше на 9 години и живееше тук сам-самичка. Нямаше нито майка, нито татко - нещо, което всъщност беше много хубаво, защото никой не й казваше да си ляга тъкмо, когато й беше най-весело, или пък да гълта рибено масло, когато й се ядяха бонбони."

Самата биография на надарената с чувство за хумор, въображение и вечно млад дух писателка на моменти прилича на роман.

Родена на 14 ноември 1907 г. в малкото градче Вимербю, провинция Смоланд, Астрид Ана Емилия Ериксон е второто от четирите деца в семейството.

В градчето пускат за пръв път електричество, когато малката Астрид тръгва на училище. Любимото й занимание в детските години е четенето на книги и приказни истории, чиито главни герои са момичета. Нейна любимка е Ан от Зелените поля. Уменията на бъдещата писателка проличават още от ученическите й есета, едно от които е публикувано на страниците на местен вестник. Заради подигравките на останалите деца, Астрид решава, че никога няма да стане писател



За щастие на милиони деца, израснали през XX век, решението й изтрайва "само" двайсетина години.

Скоро щом започва работа в местния вестник "Вимебрю Тиднинген", бъдещата писателка забременява. Отказвайки да съобщи името на бащата, неомъжената 19-годишна Астрид напуска шокираното общество във Вимербю и заминава за Стокхолм. Там се ражда синът й Ларс. Бъдещата писателка завършва училище за секретарки и започва работа в офис, а момченцето отива у датско семейство, което го отглежда в следващите пет години. Майката си го прибира едва когато се омъжва за Стуре Линдгрен. От него има дъщеря Карин. Съпругът на писателката умира половин век преди нея - през 1952 г., и тя никога не се омъжва повторно. Синът й Ларс почива през 1987 година.

Тогава Астрид Линдгрен представя и последния си ръкопис. Влошените й зрение и слух превръщат писането в трудна задача. Авторката прекарва последните си години в скромния си апартамент в Стокхолм, където е живяла през целия си живот след сватбата със Стуре.

"Нямам нищо против да умра", казва писателката в едно от последните си интервюта. "Ще го направя с радост, но сега трябва първо да изчистя къщата".

Въпреки това тя остава жизнена почти до края на дните си.



На 80-ия си рожден ден тя полита с балон над Стокхолм, след което пъргаво се приземява за радост на многото си почитатели и сеирджии. Астрид Линдгрен е много популярна в целия свят, но за шведите тя е нещо като национална героиня.

Малцина са сънародниците й, които няма да запомнят спокойния глас на авторката, четяща историите си по радиото. През 1989 г. в родния град на писателката отваря врати увеселителен парк "Астрид Линдгрен". Местният "Дисниленд" е с героите и декорите от десетките й книги. Атракцията привлича около 300 000 посетители годишно. Астрид Линдгрен е известна и като защитничка на правата на децата и животните. В Швеция приемат дори закон за защита на животните, които носи нейното име. През 1998 г. е открита и детска болница "Астрид Линдгрен" - една от най-големите в северна Европа. В допитване от 1999 г. тя е избрана за най-популярен швед на века. "Пиша, за да забавлявам детето в мен, но желанието ми е историите ми да развличат по същия начин и другите деца", са думите на писателката, чиито герои не ни позволяват да забравим детето в себе си.