От няколко дни съм се вдълбочил в откриването на безсмислици и противоречия в текстовете на българските естрадни песни. Обещах на проф. Иван Славов да се влея в редиците на борците против кича, но той вече е анексирал почти всички културни територии, включително и нашарените с бойни лозунги огради на социалистическите свинеферми (от сорта: "Всяко яйце - пирон в ковчега на империализма!").

Уж отговорна задача съм бил поемал, уж съидейни съратници сме били, ама ми е оставил само песните, и то не всички. Онези с текстописец Надежда Захариева ги е прибрал за себе си. Не пуска и азисоидните мелодични терзания, фрашкани с вселенски страсти, целунати сърца и цепнати дънки. Така е, винаги е търсил на работата лекото и на хляба мекото.

Аз обаче не се отказвам лесно. Песни, песни. Колкото, толкова.



Почвам да буча:

Ето, в един от музикалните шедьоври на Митко Щерев ухажорът Георги Станчев излива фалцетно признание: "Ти склони глава на мойто рамо! Не говори!" Има известен смисъл в това, дето се вика, да си осигуриш малко тишина за разбитите нерви, ама всъщност е стратегически фал. Да кажеш на жена да не говори! Жена неговореща няма. Те жените само това правят, говорят и не им пука дали някой ги слуша. Кажи им "Млък!" и им гледай сеира, най-малкото две чинии ще ти отлющят по физиономията...

Мърморя и още:

Или възпеният от "Тангра" малък скучен град, където освен да се влюбиш просто нямало какво да се случи. Слушам аз съдържанието и не вярвам на очите си. Един куплет започва с "Там трамвайни коли не звънят" и само ред по-долу "Тук във тъмно започва денят". Значи там-тук, тук-там, ту тук, ту там и т. н. Бе, решете най-накрая тук ли или там става цялата работа, поне да знам къде точно да не стъпвам никога през живота си, щото само да се влюбя и нищо друго да не може да ми се случи не ми е достатъчно изобщо.

Да, ама ми писва от бучане, мърморене и антикичовско съратничество. Решавам да се съсредоточа върху предизборните лозунги на партиите.

ГЕРБ призовава: "Да докажем, че България може!" Обаче не уточнява характера на моженето. Това, че България може, е известно. Може да е Мека на корупцията. Може упорито да избира едни и същи олигофрени във властта. Може даже да се класира веднъж на четвърт век за световно първенство по футбол. Но кое от моженията ще доказва Борисов, само Борисов знае!

БСП - "Защитаваме българските интереси!" А така, чувал съм, че ония от Мианмар, да не говорим пък за полинезийските аборигени, мамка им, непрекъснато нападали българските интереси.

Синята коалиция - "Време е!" И прецизиращо - "Време е за добрите!" И жизнерадостно - "Да им теглим шута!"

"Време ще е, когато му дойде времето!" - им нашепва откъм либералния вектор мадридският пилигрим.

От вестникарски страници и крайпътни билбордове лидерът на РЗС Яне Янев простира разперена длан към електората и зове императивно: "Спри корупцията!" Чакай бе, ей, що аз ще ти я спирам, спри си я ти! Едно време на кметски избори Татяна Дончева обещаваше: "Спирам корупцията в общината! Знаете, че мога!" Не я спря, щото не я избраха. Ама поне се ангажираше лично да я спре. Пък тоя Яне - аз да му върша работата!

Кошмарно е пък предупреждението на НДСВ - "Европа ни чува"! Дано не са прави!

Не ни стигат ФАР, ИСПА и САПАРД, остава и върху предизборното лозунгаджийстване да ни наложат предпазна клауза...