Едва когато хората се интересуват от политиката толкова, колкото от медицината, нещата ще си дойдат на мястото.
В ранната младост спортувах тежка атлетика и лекарите ме предупредиха, че в стремежа си за републикански рекорд може да получа херния, ето защо прекратих спортните си занимания. Постъпих на работа в профсъюзите, където всеки ден имаше ядене и пиене на синдикална основа. Водех заседнал живот, не правех физически усилия и взех да трупам тлъстини. За 7 години профсъюзност почти удвоих теглото си. Живея на 5-ия етаж, асансьорът често се разваля, аз още на 1-вия се задъхвам. Вратът ми надебеля и се скъси, оформих солиден корем, гърдите ми като козунаци. И горните, и долните ми бузи наедряха до неприличие. Сутрин не можех да си връзвам връзките на обущата, жената ми помагаше. Когато тя излизаше по-рано от мен, виках съседката да помага. При клякане често пуках панталона си, копчетата на ризата в областта на корема отхвърчаха. Жена ми се оплакваше, че коремът ми вече й тежи като воденичен камък и всяко лягане с мен било изпитание. Още по-лошо: взех да се задъхвам след първите 4 стъпала, на площадката с пощенските кутии. Трябваше да взема мерки.
В клиниката ми съобщиха такава тлъста сума в евро, че се отказах. Предпочитам околосветско пътешествие. Опитах се да отслабна с вибрационен колан, той се скъса, не издържа вибрациите. Съвсем случайно в една сладкарница научих за хапчетата на доктор Папазян. Посетих го в частния му кабинет и той ми каза каква е чудодейната сила на хапчетата. Те се употребяват така: изсипваш ги в шепата си и със замах ги хвърляш на пода. Събираш ги и отново ги хвърляш. Това се повтаря 66 пъти на ден, после 77, 88 и 99 пъти. Приложих хапчетата на доктор Папазян и след месец започнах сам да си връзвам обувките, да се задъхвам чак на 3-тия етаж, по-рядко да пукам панталона откъм задника. След още 2 месеца се възвърнах към носене на по-старите костюми, които всъщност са нови, но неносени поради неовладяното дебелеене. От деветата дупка на колана се прехвърлих на седмата, с което повторих успеха на Лучано Павароти, но с много по-малко средства. Не се разделях с хапчетата на Папазян и когато оставах сам в службата, пръсках хапчетата на пода и ги събирах едно по едно. Изпотявах се обилно, но вземах душ в етажната баня, направена благодарение на профсъюзите. Откакто употребявам хапчетата на доктор Папазян, апетитът ми рязко спадна и поведението ми на коктейлите чувствително се промени. В периода на безконтролното дебелеене се впусках светкавично към шведската маса и поглъщах индустриални количества меса, риби, салати и сладкиши и често отнасях с ръкавите си майонеза, а с вратовръзката си - хайвер, дори са отстранявали скариди от рамената ми. Сега съм въздържан, ям само ягодата от тортата и черешката от върха на сладоледа. След 6 месеца бях така нормализирал теглото, че край плувния басейн децата вече не ме сочеха с пръст и не викаха: "Ей този ще изплиска водата от басейна." Надявам се скоро да мога да обличам и абитуриентския си костюм. И всичко това благодарение на доктор Папазян...
Научих, че в Ереван има паметник на Яворов. Ще предложа на Бойко Борисов в София да бъде издигнат паметник на доктор Папазян. Това ще привърже арменската общност към ГЕРБ така, както пчелите се привързват към лавандулата.
