Божкейй, от тия високолихвени срочни депозити ще ми се замае главата! Ето и моето story по случая.
За предварително уточнение и избягване на коментари - получих таз година една скромна сумичка в BGN (четирицифрена, някой да не си помисли нещо). Въх, ама къде да я туря, тя беше депозирана в Уникредит от изпращача. Чета аз, чета, то си има сайт - 'Моите пари' се вика, с калкулатори за изчисляване на опции за срочни депозити. Най ми харесаха Пиреос и Алфа Банк - аз лихви няма да трупам, там има едни с изплащане едномесечно на сумичка. Добре, ама викам си, тия не са наши банки, ще вземе нещо да стане, сакън! Чета по-нататък - най-усърдни в предлагане на депозити подаръчни - Фърст Интернешънъл. То коледен, то великденски, па после Гергьовден.
През туй време, докато разсъждавам и чета, сумичката се топи - хайде лаптопче, хайде къщето в Самоков с нова ограда и тем подобни... Спри се, викам си, и ги сложи някъде. Добре, избрах аз Фърст интернешънъл. Отивам в Уникредит и понеже съм неграмотник, направо - може ли да ме преведете тези пари в ПИБ? И си искам бланка за платежно нареждане. Ама защо ги превеждате - гледам аз строго и питам: сега, какво, обяснение ли да ви давам? Връчват ми те с въздишка една бланка, сядам аз край една масичка отстрани да попълвам и пъхтя да ми влезат буквите в квадратчетата, приближава се плахо една девойка и вика - Госпожо, ама все пак кажете за каква цел правите тоз превод? Изглеждам я аз строго и казвам, че въпросът й ме хвърля в недоумение. Девойката с въздишка се оттегля.
След минута-две, когато вече съм изцапала платежното с грешки и търся ново, идва една много по-засукана дама и с най-ангелски глас казва - може ли да ви предложа съвет? Оххх, Боже, няма да се отърва аз от тези. Споделям й, троснато, за да се отърва, че ще си правя депозит Гергьовден? Тя (мило) - ама защо не проверите възможностите в нашата банка, можем да ви предложим по-добри условия (продължавам да не ви казвам за каква смешна сума иде реч). Аз, викам, всичко съм проверила, следя бюлетините, засега това ме устройва. Че като почва едно ограмотяване, как банките с най-изгодните предложения изпитват затруднения в ликвидността, как човек трябва да избере нещо по средата, да не се хвърля на краткосрочните депозити, а да избира поне за година с възможност за теглене на лихва в малки интервали, и т.н. Пък аз, нали съм си душа открита, споделям си, какво ми е харесало, какво ми се иска и какво търся от всичките банкови оферти. Нещо като оня израз - .. хем душата в рая! Девойката - с открито сърце даже ме открехна, че Пиреос била по-наша банка от Алфа - Алфа била хептен чужда. И ми предложи депозит Растяща лихва, и аз най-накрая, Соломоново решение, викам - абе дайте ми там да изтегля 1000 лв., че обещах на онези отсреща, че ще им довнеса още пари (уточнение - онези отсреща - ПИБ).
Ползвам се от случая да се оплача - на какво ни направихте хубавото кварталче! Гледат ме с неудоумение - а аз: знаете ли каква сладкарница имаше отсреща на ъгъла, Атене, всенародно известна, а сега - офис на ПИБ! Както се досещате, действието се развива срещу Първа градска, дето са нацвъкани офис до офис на която си щете банка. Ех, въздъхва девойката от Уникредит, ние не ги решаваме тез въпроси. Напъвам аз мозъчето и се сещам, че на мястото, дето се разгъва драмата, дори и магазин нямаше за преустройство, направо са избушили партерните етажи, колко му е, в София Рихтер и до 5 бала не достига...
Е, съгласихме се, ударихме пазарлъка, викам - сега ще попълня нареждане само за 1000 лв. Ама защо ще попълвате нареждане, да плащате такса от 6 лв за превод, вземете си ги от касата и ги занесете отсреща. И ме гледат с тревога - ама нали ще дойдете после при нас, да си оформите депозита? Няма бе, викам, не съм такъв човек да ви излъжа. Тогава ми присветна за в бъдеще, само че дето няма вече какво да местя, ама не им давай обяснение, тегли си паретата в брой, търчи отсреща или къде там в другата банка, не е много цивилизовано като в американските филми, ама е по-сигурно. Щото освен че са ги нацвъкали тия офиси един до друг като на Капалъ Чарши, и методите им такива - аз в Капалъ чарши не съм ходила, но си спомням пазара в Анкара, подобна история беше. Само дето чай не черпят след покупката, но не са още дорасли. И пред офисите няма момчета, дето канят гръмогласно минувачите да им опитат днешното меню.
Претърчах аз веднъж-дваж през Раковски, натаманих тези жалки парици и се върнах в къщи без сили, та се наложи да поседна в двора на ресторант Саломе (пак го откриха, но с други собственици, кухнята е много приятна, българска, добър готвач, е, и музикалното оформление на двора е друго - предимно автентична народна музика и македонско, цените са по-народни, та си е по-редно ресторант Станка да го кръстят). Нейсе, отпочинах си аз и се прибрах.
Кратко ми трая спокойствието обаче - сега гледам Райфайзен пък се сетили, вместо мен преглеждат сайтовете на банките. Открили пък един 'Топ депозит' - с подвижна лихва, дето е изчислена уж като оптимална от всички предложения на другит банки за периода.
Обаче нямам сили вече и Райфайзен до нас офис няма, така че си оставам с това последно физическо и умствено усилие, което сторих.
И сега чекмеджетата са ми пълни с разни договори от различни банки, та съм ги омешала и трябва да следа падежите, но нямам сили да ги подредя и преглеждам периодично.
Колко са верни онези народни приказки за мъченията на богаташа и лекотата на бедняшкото битие...
01 Юни 2009
ама условията и реалността го изисква ( иде реч за има нема 155 лв.), сега си мисля да реализирам една от възможности те му - да си купя CCTV камера за панорамно наблюдение на шосето зад мен за да го ползвам докато златната ми половинка не гледа ТВ