С около 1 млрд. лв. повече от миналата година са изхарчените средства за заплати, осигуровки на чиновници, полиция, военни, а също така и за издръжка, т. е. горива, консумативи, външни услуги, ремонт и др. Другото перо, в което има сериозно увеличение - с около 400 млн. лв., са капиталовите разходи - например за строителство.
През последните години никога не е имало толкова сериозно разминаване между разходи и приходи в началото на годината, а голямото харчене за "инвестиции" винаги е било през ноември-декември. За първите 4 месеца на 2008 г. например постъпленията в хазната бяха по-големи спрямо предходната година с около 2.4 млрд. лв., а разходите - само с 925 млн. лв. През 2007 г. пък хазната събра с близо 1.1 млрд. лв. повече, а изхарчи само с около 700 млн. лв. повече в сравнение с предходната година.
"Тази година в предизборна ситуация правителството измести по-рано инвестиционните разходи и преподреди финансираните проекти по степен на готовност", коментира икономистът от "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов. Той обясни, че инвестиционните разходи през последните 7-8 години традиционно се правят в последното тримесечие и се плаща в последния момент. Тази година обаче тези харчове са изтеглени по-напред във времето, като е даден приоритет на онези обекти, които са във фаза за изпълнение и веднага могат да бъдат финансирани и стартирани. За сметка на това по-малко инвестиционни харчове ще се направят в края на годината, допусна Богданов.
Финансовите експерти твърдят, че правителството може да намали някои разходи - например част от социалните плащания и капиталовите разходи, но не го прави, за да не развали сделките си преди изборите.
Финансовият министър Пламен Орешарски, който демонстрираше консервативна политика през последните години, призна, че преди август - септември няма да се прави допълнително съкращаване на разходи. В момента действа правилото за 10% задържане на разходите.
"Важното е, че все още има излишък, и затова политиката до момента е относително благоразумна. Но бюджетът можеше и да е на дефицит, ако не се смятат преведените от БНБ в хазната на 29 април 401 млн. лв. от управлението на международните резерви и стотиците милиони ДДС, задържани от НАП", коментира Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика. Той също смята, че някои капиталови разходи могат да бъдат спестени.
Държавата не може да си събере планираните постъпления от ДДС, става ясно от бюлетина за бюджета. Събраните пари от този налог към края на април са 2 млрд. лв., което е с почти 500 млн. лв. по-малко в сравнение със същия период на м. г. Причината е драстичното свиване на обема на вноса - с близо 41%. Националната агенция за приходите очаква неизпълнението на постъпленията от ДДС към края на годината да стигне 22%.
"Важното е, че все още има излишък, и затова политиката до момента е относително благоразумна. Но бюджетът можеше и да е на дефицит, ако не се смятат преведените от БНБ в хазната на 29 април 401 млн. лв. от управлението на международните резерви и стотиците милиони ДДС, задържани от НАП", коментира Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика. Той също смята, че някои капиталови разходи могат да бъдат спестени.
Държавата не може да си събере планираните постъпления от ДДС, става ясно от бюлетина за бюджета. Събраните пари от този налог към края на април са 2 млрд. лв., което е с почти 500 млн. лв. по-малко в сравнение със същия период на м. г. Причината е драстичното свиване на обема на вноса - с близо 41%. Националната агенция за приходите очаква неизпълнението на постъпленията от ДДС към края на годината да стигне 22%.