Миналата седмица нося на джипито резултатите ми от някакво там изследване. Чете ги то, подсмърча, сумти загрижено, че и примигва като мигач с едното око. Мисля си:
- Майката им разката здравната каса на джипитата! До тикове ги докара!
А джипито ми вика:
- Не ми харесват показателите ти, младеж! Никак не ми харесват! Ни захарта ти, захар, ни рН-ато ти рН, за холестерина да не говорим - холестерина ти направо е "Хирошима, моя любов"!
- Това ли е?! - отвръщам му аз облекчен. - Обещавам! От утре спирам пушенето. И водката! Най-много една малка месечно! И то ако е държавен празник и няма някой обявен траур! И никакви животински мазнини! Само зеле и моркови! Докато очите ми почервенеят като на заек!
Жена ми също недоволна! Мълчи, гледа през мене като обидена кралица. Знам, че и тя не ми харесва показателите. Другите. Питам - това ли е, а тя обърсва сълза с дантелена кърпичка, въздиша, все едно играе в колумбийски сериал, и прошепва:
- Прощавам ти за чешмата в кухнята, макар вече хриле да съм развила от непрекъснатите наводнения, но знай - страдам, до болка страдам, от тия твои вечерни приключения! Гледай поне, като се прибираш посред нощите, да не се спъваш във всеки стол. И, айде, за саксията с фикуса, ясно ми е как си я счупил, но не мога да разбера как успя снощи, Спайдърмен ли си, що си, и полилея в хола на сол да направиш!
Прегръщам я най-сърдечно:
- Край! - викам й. - Вече всяка вечер за Сънчо съм си вкъщи! Ще си го гледкаме заедно! И, честен кръст, ще оправя чешмата! Другата седмица купувам гумичка и край на наводненията!
И от топлофикацията се обадиха. Дължал съм им не знам колко лева, щото за последен път съм си платил парното в чест на Трийстия конгрес на БКП... С огромна всеотдайност им обещах незабавно да захвана да си оправям дълговете.
- Още на двайсти съм на сладкото ви гишенце! - заклех им се. - И започвам да изплащам това, дето ви дължа! До стотинка ще си платя! Дори ново джакузи на новите ви началници ще купя! И неплатения газ на Кремиковци, и него ще изчистя! Всичко ще оправя!
Една Сиси Цекова, и тя мрачна, и тя съкрушена:
- Глей какво лято се вихри, а аз една блузка като хората нямам! - пуфка с цигарата тя. - Ходя като начална учителка на 24 май!
- Готово бе, Сиси! - широко засмян и бащински лъчезарен й викам аз. - Още в понеделник ще купиме нещо така, по-шарено! Дръж се, пиленце, за батко и всичко ще е наред!
Изобщо, к`во да ви кажа - предизборно време. Усмихвай се и обещавай! Сега, ако не обещаеш всекиму това, дето му се иска да му обещаят, кога друг път? Блъскай на всяко трето изречение по едно "Ще" и всичко ще е наред!
Обещаване му е днес майката, братлета! Обещаване!
|
|