- Хитрец - цеди завистливо Гочо Дочев Ганев, докато ме тупа по гърба, - измъкна се рано-рано от политиката и сега безгрижно си гледаш кефа, бей гибито и густото при младите студентки.

- Амии - мънкам неловко, - не знам, то може и така да се каже.

- Миналото на нацията обучава бъдещето на нацията! - приповдигнато обявява Гочо Дочев Ганев. - Виж, бе, и на метафорите съм майстор!

Не сме се срещали от поне 15-ина години. Намърда се в СДС чак след свалянето на Луканов, после направи бърза и славна кариера от един от 9-те либерализми през едно от 28-те земеделствания до една от 17-те социалдемокрации, споена с единственото БСП.

- А ние, баламите, теглим хомота, ярема и нашийника на демокрацията, нали! - вика с апломб и пак ме тупа по гърба.

Ако продължи още малко, ще го прасна по мутрата.

- Мръсна работа била политиката... - проточва възмутено. - Мръсна, ма не щото има бол мръсници в нея, нищо подобно, ми щото бол външни мръсници непрекъснато клепат и клеветят честните политици. То на всички неудачници и некадърници политиците им криви!

Точно преди да го нацеля по слепоочието, спира да ме тупа по гърба.

- Отговорността направо ме смазва! - въздиша Гочо Дочев Ганев. - Това й е тежкото на политиката, приятел, ма кой ти го признава, нали! Често се налага да вземаш съдбоносни решения, решения санким, от които зависят животът и достойнството на много хора, нали!

- Амии - мънкам неловко, - не знам, то може и така да се каже.

- От моите решения зависи примерно масленият обем на козонадоя в ямболско. Зависи бактериалната осмоза на алувиалните фрагментации от горнобанския шенкел. Зависи преекспонирането на геоинклиналната област на крайморската ромбоидална сфера.

Хрипти мъчително, чак си губи гласа от притеснение.

- Ми ако имаш алтернативи? - надига глас Гочо Дочев Ганев. - Трагедия! Колегата Шекспир да оди да се пере! Ето, Калиманов от "Шик" ЕООД ми дава 50 000 евро да го уредя за една обществена поръчка. Пенчев от Енергото ми дава само 40 000 евро, ама с баджанак му играем тенис веднъж месечно, а жена му ми е правила палачинки преди три години. А кажи кого да избера? Мъка! Дилема! А представи си да е трилема!

- Амии - мънкам неловко, - не знам, то може и така да се каже.

- Да ти призная, тежка и неблагодарна работа е политиката! - пъшка шумно. - Раздаваш се целият! Себераздаваш се извън себе си! И мислиш, мислиш, мислиш, бе главно за другите, за народа мислиш!

Изпада в кататоничен размисъл, после прошепва през сълзи:

- Вчера 15 минути и 48 секунди, мерих ги по хронометъра, съм мислил за съдбата на България, на милата ми родина, на скъпото ми Отечество. Щото не е толкова важно колко България ще ми даде на мен, нали, безкористно трябва, по-важно е колко аз ще успея да си взема от България, май така беше, а?

- Амии - мънкам неловко, - не знам, то може и така да се каже.

Всъщност си е точно както го отцеди завистливо Гочо Дочев Ганев. Хитър съм, измъкнах се овреме, берекет версин, от политиката. Сега и нервите здрави, и дилеми никакви, за трилеми и дума да не става.

Даже ямболският маслен козонадой не зависи от моите решения.