|
| 14-те стъпки на Роджър Федерер към славата - от "Уимбълдън '03" (долу вдясно) до "Ролан Гарос '09" (горе вляво). |
Фактите са следните: Федерер затвори Голям шлем в кариерата си - нещо, което са постигали още само петима мъже; това бе 14-ата му титла от веригата на 4-те най-големи - изравнен рекорд на Пийт Сампрас; в неделя Роджър изигра 19-ия си финал в Шлема - изравнен рекорд на Иван Лендъл.
В Париж 27-годишният швейцарец видя вратата, широко отворена след отпадането на Надал на 1/8-финал, и мина през нея триумфално. По ирония на съдбата човекът, който му разчисти пътя - Робин Сьодерлинг, стоеше там, плътно до вратата, чак до края. В знак на благодарност Федерер размаза шведа на финала с 6:1, 7:6 (1), 6:4.
"Нямам представа дали някой ден ще разберем кой е най-великият на всички времена, но аз определено съм щастлив, че съм сред споменаваните. Мисля си обаче, че тези оценки трябва да се дават накрая. Как съм се справил? Добре? Страхотно? Много добре? Или пък средно? Не знам. Това трябва да го кажат други хора", коментира Федерер, който добави, че смята да играе поне до 30-ата си годишнина, която ще настъпи през 2011-а.
Роджър направи своя пробив на "Ролан Гарос" в четвъртия си финал - и първи срещу някого, различен от Надал. А списъкът на големите шампиони от Шлема, които никога не успяха да спечелят титлата на Франция, включва Джими Конърс, Джон Макенроу, Стефан Едберг, Борис Бекер и... Сампрас.
"Истински щастлив съм за Роджър - каза Пийт. - Сега, след като спечели в Париж, ми се струва, че той просто подпечата своето място в историята като най-великия играч, стъпвал на корта. Това е моето мнение."
Едно на нула в полза на Федерер.
В неделя новият крал на "Ролан Гарос" получи своята "корона" - Купата на мускетарите, както е известен френският трофей, от Андре Агаси. Символиката съвсем не бе случайна, понеже именно легендарният американец бе последният, затворил цикъла в Големия шлем - обръщайки Андрей Медведев от 0-2 сета на финала в Париж през 1999 г. Тогава Агаси, също като Федерер сега, играеше на своя 11-и "Ролан Гарос" и влезе в него с баланс (31-10), идентичен на този от първите 10 участия на Роджър (32-10).
И все пак остава въпросът може ли да бъде признат Федерер за най-големия, без да бъде включено в спора името на другия лидер на същото поколение - Рафаел Надал. Не може.
Самият швейцарец не скри удовлетворението си от отсъствието на най-големия си съперник в последния мач на "Ролан Гарос". И след постигането на Шлема обаче, сякаш единствената черна точка във визитката на Роджър остава отрицателният баланс срещу Рафа. Срещу испанския левичар Федерер има 7 победи и 13 поражения, като пасивът включва загуби в последните три финала от Шлема, в които двамата доминатори се изправиха един срещу друг - на "Ролан Гарос '08", "Уимбълдън '08" и Australian Open '09.
"Знаех, че в деня, в който Рафа не стигне до финала, аз ще бъда там и ще го спечеля - сподели Федерер. - Винаги съм знаел това и вярвах непрекъснато. И точно това се случи."
Звучи като комплекс, който по-скоро изравнява везната - едно на едно.
Контрааргументът обаче дойде от най-високо ниво, след като самият Агаси се нае да анализира фактора "Надал" в кариерата на Федерер.
"Наистина изглежда като ахилесова пета, но в същото време това, което е постигнал Роджър, е безпрецедентно - отсъди Андре. - Свидетели сме на битката между две момчета в разцвета на силите им, които излизат непримирими един срещу друг. И да, Надал винаги има отговор. Но какъв е критерият за определяне на най-великия? Цифрите на Роджър - те са неопровержими. Неговата доминация на различните настилки - тя е неопровержима."
Две на едно за Федерер.
Има и още нещо - все пак швейцарецът е само на 27 г. и спечели своята титла №14 в Шлема в едва 40-ия си турнир от веригата. За сравнение - Сампрас стигна до 14-ия трофей при 52-рото си участие - на US Open през 2002 г., веднага след което сложи край на кариерата си. Когато бе на 31 г.
В неделя Федерер изглеждаше в топформа, владееше всички ъгли на корта и пласираше печеливши удари от всяка точка на полето. А в единствения сет, в който Сьодерлинг го затрудни до предела си, Роджър отвърна с фантастичен тайбрек, в който вкара асове при всичките си 4 сервиса.
"Един от най-великите тайбреци в кариерата ми", обяви Федерер, след което добави: "През целия мач ми бе много трудно да задържа концентрацията си, защото отнякъде все напираше въпросът: "Какво, ако?" Какво, ако спечеля този турнир? Какво значи това? Какво биха могли да ми кажат хората и как бих могъл аз да отвърна?"
Несъмнено, дискусията за най-великия тенисист в историята трябва да включва Род Лейвър - австралиеца, който единствен е постигал Голям шлем в една година, при това два пъти - през 1962-ра и 1969-а. Трябва обезателно да се споменат имената на останалите с пълна колекция - Фред Пери, Дон Бъдж, Рой Емерсън, Андре Агаси. Сред кандидатите, естествено, попада и Пийт Сампрас, който обаче вече изказа своя вот.
А гласът на Сьодерлинг?
"Никога не съм играл срещу някого, толкова бърз като Роджър - призна шведът. - Той няма никакви слабости. Той просто заслужава да бъде наречен "Най-великият тенисист на всички времена"!"
Три на едно за Федерер.
Дебатът остава отворен. Защото аргументите ще се изчерпят не по-рано от 2011-а.
