|
| *** |
- Господа, аз ви благодаря за съчувствието и доверието, с което ме срещате. Нямам нужда да ви обещавам златни планини; ще работя, колкото ми силите позволяват, за интересите на страната и частно за вашите.
Хрисантов беше забравил урока на [застъпника си ]Иванова. Това направи тогоз неприятно да се намуси и да го бутне с лакътя, за да прекъсне един дискурс, който проваляше още отсега избора му. Иванов тоя час пое думата.
- Какво стана съдбата ви за мерата със село Марково? Тия дяволски марковци мислят, че това им е бащин мюлк... Ние, кога идем в Пловдив, разбирате?... То е наша работа... Което си е ваше, то си е ваше. - И той смигна на кмета.
Кметовото лице се озари от радост:
- Благодариме ви много! Но това ще ви помолим по-скоричко да кажете на съдилището, защото ни викат до друга неделя; ама ний ще ви молим да настоите за нази, да кажете на председателя, че правото е наше.
- Казах ви, то е наша работа!
- Да настоите пред съдилището - пое кметът пак, - защото я виж, тая мера, на нея пасат нашите добитъци, другото е все камък, и нямаме си място.
- Вашата работа е свършена още отсега - потвърди Иванов.
Кметът климна удовлетворен, па рече, като хвърли дружески поглед на Хрисантова:
- За господина Християнова да се не грижите... (Хрисантов с удивление забележи, че повечето селяни тъй го наричаха); господин Християнов си е наш, него ще си изберем... То си е наша работа; може ли някой да ни заповяда и да каже: тоя изберете или оня?
- Никой!
- Ех, когото си изберем, той ще си бъде нашият избран. За господина Християнова не се грижете.
- Ето и учителят, и той нека каже дали не е срещал във вестник "Марица" името на негово благородие - обади се псалтът, като посочи учителя.
Учителят направи утвърдителен знак.
- Кой не знае господин Хрисантова? - попита Иванов.
- Па и вий, господин учителю, действувайте за господин Хрисантова. Вий разполагате със силно влияние. Вий колко заплата приимате тука?
- Малко; лани приимах 52 лири, а тая година ни намалиха на 48.
- Сиромаси сме - каза скромно кметът, като сключи ръце.
Иванов помисли дълбоко и каза:
- Ние ще се разговорим за вас с господин директора на просвещението. Вашите заслуги и достойнство, които ми са добре познати, заслужават повече нещо... Вий бъдете спокойни... Само и вий от ваша страна потрудете се.
- Длъжност ни е - каза учителят.
Хрисантов отне очите си от прозореца, дето се беше обърнал за минута, и каза:
- Тук около вас все голи баири. Досега правителството нищо не е направило за горите в страната... Господин кмете, моята първа длъжност в Областното събрание ще бъде високо да настоя за насаждане с гори тия пусти и голи ярове... Земя, която се лишава от гора, рано или късно е осъдена на смърт.
Уловил внезапно такава щастлива идея, Хрисантов погледна самодоволно и някак гордо към Иванова, като че искаше да му каже с тоя поглед:
"Виж, че и аз умея да стъпям на практическа почва..."
И действително, Хрисантов говореше с убеждение. Кметът с другите първенци се посшушукаха. Види се, и тях живо интересува въпросът, повдигнат от кандидата им. Кметът каза:
- Добре, че казахте, господин Християнов, та и затова да ви помолим. Ваша милост сами видяхте, че гора хич нямаме наблизо... Турците, додето бяха, изсякоха всичко.
- Аз сам ви казах това и първите ми грижи ще бъдат горите... Гори, гори трябват нам като въздухът, който дишаме - каза разпалено Хрисантов.
- Да си жив и здрав, че познаваш това... Сечахме си досега все от "Парговската гора". Досега и тъй, и тъй беше, но занапред голяма мъка ще теглим.
Кметът разправи надълго и обстоятелствено работата:
"Парговската гора" била правителствена, но от Освобождението насам селото се снабдявало все от нея с дърва. Първият вардач на гората не смеял да ги закача; но, за жалост, не можал да отпъди и селяните от Ж. да не сечат гората, с която се разполагали като със своя собственост. Така щото "Парговската гора" се изсичала и от 300 уврата, както била напред, сега е останала едвам петдесетина. Но още по-лошото е това, че сега е турен нов вардач, твърде зъл човек, който много им пречел, а селяните от Ж. оставял свободно да боравят в гората и както са се подпретнали, скоро ще я очистят! Тогава селото ще трябва да ходи за дърва на 3-4 часа далеко в балкана. Кметът моли прочее Хрисантова да помогне още отсега да се забрани на село Ж. да не сече без никакво право гората, която е крайно необходима за Дермендере.
Хрисантов изслуша всичкото с голямо недоумение. Вместо да отговори на молбата на кмета, той попита:
- Вие казвате, че е правителствена гората?
- Така, царска е - отговориха из един път неколцина селяни, - но сполай, доскоро никой не ни казваше нищо.
- Първият вардач ходи само веднаж в Пловдив да се тъжи от нас, па нищо не направи и веки не ни бара - допълни друг.
- Защото нашият предишен депутатин му сбра перате - поясни кметът.
Хрисантов помисли намръщено.
- Ами селяните от Ж. по какво право секат и те областната гора?
- Тям пък техният депутатин им е дал воля, па не щат да знаят никого.
- Па ние занапред на ваша милост се надяваме, господин Християнов - заключи кметът важно, - а то без тая гора ако останем, по-добре да се изселим.
- Какво собствено желаете да ви помогна?
- Като се завърнеш в Пловдив, да направиш да се махне сегашният казеп вардач, да не ни пречи да си сечем и да се възбрани на ж-ци, защото те нямат никакво право над гората ни...
Селяните очакваха какво ще каже сега кандидатът. Хрисантов не отговори нищо. Той отведе Иванова настрана и му каза ниско:
- Възмутителни работи, нали? Какво да им кажа?
- Обещай, каквото ти искат.
- Ще бъде безсъвестност!
- Но без това всичкият труд ни е напразно. Па и ти сам одеве, самичък им казваше, че ще браниш техните селски интереси. Какъв по-голям, по-жизнен интерес има селото от тоя?
- Но тия селяни не чувствуват ли, че само като секат, а не посаждат, ще направим земята си на безплодна пустиня? Разбирам, при турското управление... но днес? Един български депутатин няма право да насърчава това безбожно опустошение.
Иванов се усмихна сардонически:
- Повечето така правят - и с държавни, и с общински гори. Гората у нас е разковничето, с което се отваря вратата на камарата. И твоят съперник ще им обещае - ако не е обещал вече - свободното опустошение на тая гора.
Хрисантов го гледаше смаян.
- Това е един вид разбойничество против бъдещето на отечеството! - извика той с едно неудържимо негодувание.
- Сам нищо няма да сториш: один в поле не воин.
- Значи, apres moi le deluge?
- Хрисантов, зарежи сантименталностите! - каза поразсърден Иванов и като приближи бързо до кмета и другите селяни, каза им решително и тържествено:
- Размишлявахме как да намерим клупа на тая работа. Бъдете свободни, вие сте гсподари на гората. Сечете си!
Селяните поблагодариха трогнати...