Значи, звъни ми настойчиво телефонът - има му марката във всички кръстословици - ТА! Не, не е скрита реклама, не бойте се. То пък голямата конспирация с тая прозрачна абревиатурка - "телефонен апарат". Някога, преди да запофичат националната телефонария за безплатен презънт, произвеждахме и таквоз чудо, хорааа... Та зърти оня ми ти синковец, чак слушалката му подскача. Плахо го повдигам, като спестявам другото кръстословично заклинание - "телефонен повик с три букви", защото все някакви съдия-изпълнители, изключително съвестни и изпълнителни, звънят.

Роднина, камо ли приятел, няма да се сети.

Та, дигам аз със свито сърце - рев! Рев, бе, нищо друго!

- Кой си, бе, успокой се, бе, човек!

Тц! Хич биля не се и успокоява, ами усилва рева, моля се само да не го смени с вербалното предупреждение: "Внимание, въздушно нападение!" Или нещо такова беше. И съответното европейско продължение - "Светкавично дай пари!". Те европейските ценности май само в това се изразяват. За друго ценностно изражение нещо не се досещам. Явно и затова непрекъснато се присъединяваме към тях. Към европейските ценности, да ви имам изкривеното подсъзнание!

- Аман-заман, закъсахме, ще гласувате за нас, нали? - започва да нарежда.

- И защо? - едвам смогвам да вметна.

- Щото, ако никой не гласува, абонатът ще гладува!

Оглеждам се, освен мен - абонатът, който, говорил не говорил, ежемесечно снася на компанията, компаньоните и компаньонките й солидна сума (абонамент, поддръжка и пр. екстри, гарнирани с ДДС), друг такъв не виждам.

- Не, бе! - сопва ми се. - Абонатът е човек, който от зората на демокрацията не пропуска ни депутатска банка, ни демократичен банкет.

Влизам им в положението, закъсали са хората, в тая световна криза как да не закъса човек. По всички параметри и показатели са закъсали, но, явно, останали са им само от тия, стационарните телефони по канцелариите, дето и розов може да набереш от тях, камо ли други някои, по-постни постове. И резонно се отчитат като "режийни" на предприятието, фирмата или каквото там, а бе, не ти ги теглят директно от джобчето. Как да не се хванеш за тях като удавник за коктейлна сламка?

Ама някой криво си е направил сметката - представя се за ОНИЯ люде, не знае, че аз им познавам гласовете, щото сме си кажи-речи роднини - те са си тука, около мен - настанили са се удобничко - един ми седи на столчето, втори направо се е похендрил на масичката, трети ми куса от паничката с едноличната ми лъжичка, друг се е излеврил в легълцето ми - всички са си налице, редовно си правят тържествена заря-проверка по всички медии и мас-медии и нямат никакво намерение да напускат.

Явно тия по телефона са менте някакво и ги отсвирвам!

Само не ми е ясен тоя номер - а защо точно на моя номер?!

И кой им го даде?

Освен аз да съм им го записал в момент на сюблимно опиянение и елементарна надежда?

Знае ли човек.