Ей, като го наринаха тоя аратлик, чак болно ми стана. Та политици, та журналисти, та общественици. Цинизъм било. Гьонсуратлък било. Ууууу било. Цялата власт в него, а! Финансовите порции той разпределя, а!

Само някои подходиха разумно - бил открит, честен, правдив. Човек бил! Може, дето се вика, още в затвора да е попаднал на хора и да е станал човек! Единствен от политиците ни казвал истините право в очите.

Аз съм за разумния подход. Обясняваше ни санким, бе, изинтерпретира ни технологията на властта. Щото сме тъпи като стамбулски бичмета и трябваше някой с по-висок наратив да ни светне чии ръце държат черпака и кой разсипва манджата в бакърените сахани на простите хайванчета.

Мен много повече ме впечатлиха други негови прозрения. Например, като съветът му към младите свищовски депесари да имат изпреварващо мислене. Като си представя само как мисленето тича пред тях, как го гонят, завалиите, потни, но всеотдайни в изпълнението на догановия завет, ех!

Едно време Тодор Живков вдигна зелен семафор пред революционното мислене. "Мислете революционно!" - заповяда. Сега достойният му наследник праща личната си младеж да им диша праха на мислите си. То, ако държим да сме точни, Доган собствено и прах отдавна не е дишал - мисълта му вече тича толкова бързо, че връзката й с думите му се къса абсолютно.

Или демонстрираното пред смолянски журналисти прозрение, пардон, презрение: "В политиката аз не държа да ме обичат, а да ме зачитат, на мен не ми пука от никого, защото съм успял да съсредоточа цялата си енергия в един лъч, затова всяка моя дума се тълкува месеци".

Така е, и аз това правя, тълкувам. Бе, к'ви ти месеци, години ми отидоха за всяка негова дума. Ето, сега почвам с първата му дума - "В". То даже и дума не е, мисля, че съюз се нарича. Съюз, съюз, ама при елементарниците с ниски наративи, при Доган не може да е само съюз, по-сложна функция би трябвало да изпълнява. Пък дори и да е само съюз, какво свързва - Доган и политиката? Едва ли, това не са равнопоставени стойности, че нещо чак да ги свързва, Доган е много над политиката. Е, до 2 012 все ще я изтълкувам!

И още човекът вика: "Ако ме натоварят, с удоволствие бих бил, но не ставам за премиер. Аз имам твърде свободен дух".

Дур бакалъм, Доган ага, да вземеше мен за премиер, бе! Отгоре до долу, бин биллях, ставам. Мен духът ми изобщо не е свободен, то пък и к'ъв дух, бе, агалар, никакъв дух не е това мойто, и духче даже не е!

Та така, де, като нямам дух, поне да имах супа за духане!