В Разград един ошмулен и измъчен човечец се приближи до царствения на вид генерал-майор от МВР Бойко Борисов и прехласнато го нарече "железния префект".
- Преди години съм гледал такъв един филм - обясни човечецът, който явно е виждал и по-добри дни, щом и на кино е могъл да ходи. - Точно така действате и вие - здраво, силно, безстрашно.
Отхвърляйки ласкателството, главният секретар иронично добави, че в Италия мафиотите са двама-трима, докато у нас са стотици, та никак не е лесно.
Безспорно в негово лице хората разпознаха първия управник, направил опит да разбие безхаберието на властите, взаимните им обвинения и оправдания, да отхвърли господството на правозащитните тарикати, пищящи за щяло и нещяло, да постави на здрава основа борбата с бандюгите - както мафиоти, така и кокошкари, да вдъхне надеждица на обръгналия българин, който вече хептен изгуби вяра, че ще се измъкне от тунела.
Но нали сме пусти нихилисти, андрешковци, зевзеци, Тома- неверници! Макар че е с най-висок рейтинг според всички проучвания на общественото мнение, мнозина тутакси се нахвърлиха върху "префекта" и взеха да му търсят кусури и да го навикват.
- Какво се прави на Рамбо, имахме вече един такъв - писукат едни.
- Да не се мисли за новия Стамболов, а? - иронизират други.
- И той ще удари на камък, ще видите - злорадстват трети.
Старият български нихилизъм си казва думата...
Намери се барем един човек, който иска нещо да свърши, и всъщност на практика доказа (и това дори не е малко), че нашата псевдодемокрация работи по такъв начин, че всъщност тъпче на място, а силата на парата отива в спирката, пардон - свирката.
Защото българската държавност е просмукана от стария лентяйски азиатско-комунистически дух. Чиновниците се правят на много заети и се оплакват, че са претрупани с работа, но всъщност юнашки безделничат и при всеки удобен случай излизат в болнични, ползват компенсации и ходят по семинари, коктейли и курорти, за да обменят опит с други мързеливци, но от чужди страни.
Опитът на Бойко Борисов да направи борбата с престъпността по-ефективна среща отпор на много нива под различни предлози, като най-често чиновниците се позовават на действащото законодателство и на други "свещени" текстове.
По този начин те поставиха генерала в неизгодната позиция на човек, който се преекспонира (не без помощта на медиите, чийто глад за сензации е неутолим) и който уж прави ефектни, а не ефективни ходове.
Това ни втълпяват всички мързели и готованци в държавата; а те не са никак малко и ще пречат, както са пречели винаги и на всякого досега.
Затова у нас не може да има Железен префект.
Готованците ще го превърнат в посмешище, за да го елиминират.
А готованщината е Железният дефект на тази страна.
"Сега", направо ме разочаровате!
Това ви е една от най-свестните страници, а "Реконтра"-та - най-истинска, с много чувство за хумор.
Що за тъпа апологетика на едно тъпо борче?
Или ви липсва "желязната ръка"?