Вече знам защо Джони Деп има милиони заклети фенки по света. И против волята си започвам и аз да го харесвам все повече и повече. Някой има ли довод, с който да обори твърдението, че Деп няма слаба роля? А друг дали ще оспори физическата му привлекателност? Тишината вероятно е най-добрият отговор, защото Джони Деп е уникален актьор. Безупречен и магнетичен. Идеален за ролята на чаровен благороден престъпник, нали?
В "Обществени врагове" Деп влиза в образа на Джон Дилинджър - легендарния банков обирджия, който в очите на американците се доближава до Робин Худ. Дилинджър обича да ограбва големите банки, но не и обикновените хора, а когато трябва да избяга от полицията или затвора - го прави зрелищно и изкусно. "Зад всяко голямо богатство се крие престъпление", е казал Балзак, но май не е споменал и за органите на реда, които неизбежно се появяват. Случаят с Дилинджър също не е изключение. Срещу него застава смелият и безкомпромисен Мелвин Първис, изигран от Крисчън Бейл. Първис е сдържан, малко студен, но изключително целеустремен агент от ФБР. Неговата задача е да залови обществен враг номер едно за САЩ - Джон Дилинджър. Макар във филма реалните им общи сцени да са едва две, Бейл и Деп създават неповторимо екранно съперничество с нарастващо напрежение.
Със сигурност ви се е случвало да гледате филми "на един дъх". Макар и клиширан, този израз напълно описва емоцията на "Обществени врагове". Първото нещо, което грабва от раз, е актьорската игра. Джони Деп е страхотен, ироничен, нежен и безмилостен. Любимата му Били е изиграна от ангелски красивата Марион Котияр, която миналата година получи награда "Оскар" за изпълнението си в "Едит Пиаф: Живот в розово". Двамата ни представят невъзможната и трагична любов между известен и непрестанно преследван престъпник и бедна честна гардеробиерка. Безспорен е фактът, че всички актьори в "Обществени врагове" партнират на Джони Деп. Американецът с индианска кръв е толкова магнетичен, че неминуемо насочва погледите към себе си във всеки кадър, в който присъства. Това е и причината Крисчън Бейл да стои леко встрани, но в крайна сметка и образът му е една идея на заден план.
Важното в случая е, че "Обществени врагове" е наистина добър, смислен, майсторски пипнат филм. Точно от такова заглавие имахме нужда, давейки се неизбежно в посредствени и унифицирани филмови продукти. В произведението на Майкъл Ман освен безупречният актьорски състав има още едно име, което заслужава да бъде споменато. Това е операторът Данте Спиноти - човекът, създал по мое мнение поне 50 процента от филма. Ще се опитам да ви подскажа на какво е способен Спиноти, що се отнася до визията: "Последният мохикан" отново на Ман, "Бърз или мъртъв" на Сам Рейми, "Човекът със звездите" на Джузепе Торнаторе, "Жега", "Вътрешен човек" и др.
Каквото и да напиша, няма как да предам емоцията и цялостното ударно впечатление на "Обществени врагове", защото визията "обеднява", разказана в думи. Филмът просто е сполучил. Е, и 80-те милиона бюджет също са помогнали, но без участието на блестящите актьори това щеше да е просто някакво друго заглавие. Когато не харесвам един филм и смятам, че не се е получил, успявам да концентрирам причините и да ги изложа. Когато обаче някое заглавие ми допадне толкова много, изпадам в неудобната ситуация да не мога да разгранича емоционалното въздействие от професионалните хватки. Моля за извинение. Засега свършвам на тази нота - филм на Майкъл Ман значи качество!
Най-добрите роли си Джони създаде под режисурата на Тим Бъртън. Особено добър беше в "Бръснарят-демон...", където доказа, че може да изиграе тъмен и ообладан от демони персонаж, което липсва в предишните му роли. Дъвката "Карибски пирати" изобщо няма да коментирам. Единствената му запомняща се роля преди Бъртън е в "Защо тъгува Гилбърт Грейп", но пък там беше напълно засенчен от малкия Ди Каприо, който несправедливо се размина с Оскар, присъден на Ана Пакуин за "Пианото". Джони има наистина приятна външност, мека и фина, която му печели толкова фенки.
Крисчън Бейл е новото старо откритие в последните години. След изключителния му дебют в култовия "Империя на слънцето" на Спилбърг, оттогава на практика няма слаба роля, въпреки недоразуменията в които понякога играе. Сещам се веднага за една слабичка история за лоши дракони, където си партнираха с Матю.
Има излъчване на студен и жесток човек-виждам го успешно в героя на Даниъл Д. Люис в "Ще се лее кръв".