Как БСП да "поеме вината", беше тема на десницата почти десетилетие. Днес, след току-що приключилите национални избори, се роди новата им тема - как БСП да си признае краха на управлението. И в единия, и в другия случай голямото говорене по тези теми се случва вътре в самата БСП. Защото ръководството на БСП възприема тактиката на мълчанието и говоренето по принцип. Преди векове Наполеон е имал навика да "съветва" журналистите какво да правят, когато има важен въпрос, а не бива да пишат по същество. Той казва: пишете много и неясно, в една мъгла винаги се губят очертанията на нещата. Може ли днес БСП да използва този съвет? Струва ми се, че и да го приложи, както през последните дни - ползата ще е нулева. Защото в демокрацията и в политиката има писани и неписани правила. Едно от неписаните е подаването на оставки по морални съображения. Дори и всичко, което си направил да е най-полезното и правилното, ако резултатът е далеч отвъд предвиждания (при това не от другите, а от самия теб), оставка се подава. Защото явно нещо или не си предвидил, или не си направил, или си направил нещо, което не е трябвало.



Съвсем друг е въпросът дали това трябва да е оставката на лидера на БСП



При фактическото състояние на функционирането й, би следвало много повече хора да си подадат оставките. При това не само от ръководството, а и онези, които по места откровено работеха срещу собствената си партия, за да докажат, че понеже в листите не са те - незаменимите, загубата е неизбежна. Дали като Божидар Димитров се хвалиш, че още 2005 година си създавал структури на ГЕРБ, докато в същото време си правел политиката на БСП, или като напълно анонимно действащите, или като Иво Атанасов, който задръсти публичното пространство в ежедневни наплевателни коментари към новото местно ръководство - няма значение, оставки и напускане трябва да има. Защото иначе няма никакво морално основание да се иска "по морални съображения" оставката на лидера.

Няма и морал в това този лидер дни наред да си мълчи, след като е казал, че всичко е наред - расте електоралната подкрепа на партията му (е, по някакви неясни пътища тя е загубила катастрофално едни избори, ама иначе става все по-многобройна и по-силна?!). Нещо повече - кампанията била добра и няма никакви грешки, а за управлението да не говорим - и то най-доброто. Има едно лошо нещо, и то е, че хората взели да не харесват ДПС и затова не гласували за БСП. Това всичкото, ще ме простите, но не е поведение на лидер. Не знаем кой прави сериозния анализ, за който говори Станишев в нощта след изборите, но е нелепо ръководството на една партия, която е загубила по този начин национални избори, да не се събере за такъв анализ. Не за спявка преди пресконференциите, какво да се каже на избирателите, а за сериозен разговор, какво се е случило и какво прави партията в тази ситуация.

Спирам се надълго върху поведението, защото то се превръща в ключов фактор, за това какво ще се случва оттук нататък в БСП.



При такъв недоимък на лидерско действие и позиции



логично е всички в тази партия да чувстват необходимост от промяна - нещо, което самите избиратели поискаха с вота си. Защото на тези избори никой не е гласувал "за" дясното и "против" лявото". Хората гласуваха "за" ясно и категорично управление и "против" помотването, тегавите преговори, неясния начин на взимане на решение и разпределението на властта. Всъщност в БСП също има огромно желание за яснота, категорични позиции, директен и откровен разговор. И е логично той да бъде потърсен. Станишев каза, че тръгва сред партийните организации, за да го направи. Макар и силно закъсняло, това действие е необходимо.

Но меренето на силите вътре в БСП няма да се изчерпи с този тип разговори. През последните години в управлението социалистите можаха да покажат много и по-различни лица от онези, с които бяхме свикнали в последните 20 години. Така в настоящия момент елитът на БСП се състои от няколко доста различни и с напълно различен политически и управленски капацитет групи.

Едната е на най-старите емблематични от началото на прехода личности. За тях БСП е партията, а те са толкова необходими на нея, че е абсолютно неизбежно лидерското им присъствие. Тук мисленето е на принципа - какво е БСП без мен. И вместо да се оттеглят от постовете и да работят с имената си в и за партията си, те са напълно убедени, че каквото и да може да направи партията им, то трябва да е първо за тях.

Другата - на хората, които не блестят с нищо, освен с факта, че в трудните години в края на 90-те останаха верни и по стечение на обстоятелствата, заеха ключови постове, от които не само не искат да се откажат, но правят и всичко възможно около тях никога да няма шанс да се появят качествени хора. Тези хора са дълбоко окопани в собствените си територии и организации и независимо от това, че точно заради тях организациите не приличат на нищо и от избори на избори търпят само загуби, шансът да си подадат оставките е нулев. Защото няма други. Така се стига до порочния кръг никога да не се появят други, защото основното действие е те да бъдат прецаквани.

Третата група е на активните, доказали се професионалисти, които в последните години започнаха да се превръщат в лица на управлението на БСП. Те имат амбициите и самочувствието да се доказват и да работят. Но те не биха издържали дълго на опозиционен отмор или апаратни битки в централата.

Така очертаващата се битка



за смяна на ръководството на БСП има няколко варианта



Първият, Станишев обикаля организациите, подготвя подкрепата към себе си и овладява партията.

Вторият, първата група подема битката за промяна на ръководството, като си осигурява подкрепа от втората група. Това е възможен вариант, ако се избере добра фигура от третата група, която да бъде лансирана за нов лидер.

Третият вариант ни отвежда към президента и неговото влияние в БСП. Ако той реши, би могъл за втори път (след Станишев) да посочи лидера. И това може да е както настоящия, така и някой нов.

При пълната неяснота на състоянието на организациите и мотивацията на хората, като че ли всеки вариант изглежда възможен. Но ако си припомним близката история на БСП и традициите в нейното политическо поведение, бихме могли да заложим на един по-скоро комбиниран вариант на отложената смяна.

Всеки опит в този момент да се "поиска главата" на Станишев ще изглежда като саморазправа и прекалена амбиция за власт. Фактът, че той самият не подава оставка пък не работи за него. Така че по-скоро започва позиционната битка, в която всичко е въпрос на тактика, умение и търпение.

А в БСП още доста време нещата ще приличат на мъртво вълнение - повърхността ще дава измамен образ на спокойствие във властта, докато подмолните течения ще завличат всеки, който се опитва да се покаже герой или да задоволи амбициите си.

Единственото, което е сигурно, е, че времето на лидер от типа на Станишев в БСП е приключило. И всичко е само и единствено въпрос на време. Защото БСП е имала и е изтърпяла много и различни лидери, включително без много бляскави качества. Но никога не е търпяла лидер, който се страхува за поста си.