|
| Петко Николов |
От КЗК отказаха всякакви подробности за разследването. "Сега" обаче откри определението на Софийския административен съд от 18 юни 2009 г., с което шефът на КЗК Петко Николов иска и получава разрешение за претърсването. Комисията се базира на различни сигнали, на свои наблюдения, на публикации в медии и на събрани данни за "повсеместно и рязко увеличение на лихвените проценти по потребителски и ипотечни кредити за жилищни нужди". Тя подчертава, че лихвите в България са в диапазона 6-7% и са доста по-високи в сравнение с нивата в Европа - 2-3%. Според КЗК поведението на банките не съответства на политиката на БНБ - не е ясно защо финансовите институции не понижават лихвите по кредитите, след като пада основният лихвен процент, БНБ сваля размера на минималните задължителни резерви, удължава срока, след който банките са длъжни да заделят 100% от размера на необслужвания кредит и т. н.. КЗК смята, че сходните оферти на различните банки за ипотечни и потребителски заеми и депозити са доказателство за липсата на конкуренция в сектора и за вероятно наличие на непозволени съгласувателни практики.
Акцията на антимонополния орган бе подкрепена вчера от Националната асоциация на българския бизнес, която от месеци насам организира протести срещу високите лихви на банките. От сдружението твърдят, че има косвено съгласувано определяне на лихвите по кредитите и по депозитите, което поставя българските производители и търговци в неравностойно положение спрямо европейските, защото в Западна Европа лихвите падат, а у нас растат.
Банкерите обаче са категорични, че няма картел помежду им. "Сходните оферти са по-скоро доказателство за огромната конкуренция, а не за липсата й. Ние се борим за всяка десета от процента", коментира пред "Сега" изпълнителният директор на Пощенска банка Асен Ягодин.
"Ако има сектор в българската икономика, в който конкуренцията е дори повече от необходимото, това е банковата сфера", каза шефът на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян. Той допълни, че банковият сектор е един от най-силно регулираните. Председателят на Асоциацията на банките и шеф на Банка ДСК Виолина Маринова пък коментира, че доказателство за конкуренцията е оспорваната борба между банките за привличане на клиенти през последните години.
Самите данни, които съдът цитира в разрешението си за претърсване, са доста неточни. Средните лихви по кредитите у нас в момента са по-високи - по данни на БНБ за май лихвите по жилищните заеми в евро са средно 8.11%, по потребителските - 10.32%, а по фирмените кредити - 7.52%. По депозитите в евро нивата са около 5.50%. Средната лихва по жилищните заеми в еврозоната към април е 4.64% по данни на ЕЦБ, а лихвата по потребителските кредити е 7-8%.
Мерките на БНБ, които магистратите цитират, върнаха в трезорите над 3 млрд. лв., но още когато това стана факт през декември 2008 г., банкери бяха единодушни, че не бива да се очаква намаляване на лихвите.
Тепърва КЗК ще търси и обработва доказателства, за да докаже подозренията си. Но дори да намери достатъчно аргументи за картел, по закон тя може само да наложи солена глоба на банките, които евентуално са се договорили какви лихви да прилагат. Санкциите са до 10% от оборота за предходната година. Когато става въпрос за юридическо лице - асоциация или сдружение, каквато в случая е Асоциацията на банките в България, глобата е до 150 000 лв.
Законът дава възможност на КЗК да забрани съгласуваната практика между банките, но е ясно, че няма как ведомството да нареди на дадена банка да намали лихвите си с даден процент. БНБ има правомощие да разпореди писмено на банката да предприеме действия за промени в лихвите като надзорна мярка, но само в конкретни случаи.
В края на миналата година трезорите също бяха в полезрението на антимонополната комисия. Тогава бе изготвен анализ на пазара на банкиране на дребно с конкретни препоръки. Като цяло обаче изводите бяха, че рискът за съглашение в този сегмент е минимален, защото всеки трезор самостоятелно определя лихвите, таксите и комисионните. Не е ясно защо само за няколко месеца КЗК е преобърнала мнението си.
------Практика---
КЗК предприе масови претърсвания на офиси за доказване на картелни споразумения в хранителния бранш през 2007 г., когато цените започнаха главоломно да се качват. Тогава бяха иззети документи от браншовите асоциации на маслари, млекари, хлебари. Най-солената глоба - 2 млн. лв., бе наложена на 14 фирми, производители на олио, които се бяха договорили да държат една и съща минимална изкупна цена на слънчогледа. Те обаче я обжалваха и ВАС я намали наполовина.
Самите данни, които съдът цитира в разрешението си за претърсване, са доста неточни. Средните лихви по кредитите у нас в момента са по-високи - по данни на БНБ за май лихвите по жилищните заеми в евро са средно 8.11%, по потребителските - 10.32%, а по фирмените кредити - 7.52%. По депозитите в евро нивата са около 5.50%. Средната лихва по жилищните заеми в еврозоната към април е 4.64% по данни на ЕЦБ, а лихвата по потребителските кредити е 7-8%.
Мерките на БНБ, които магистратите цитират, върнаха в трезорите над 3 млрд. лв., но още когато това стана факт през декември 2008 г., банкери бяха единодушни, че не бива да се очаква намаляване на лихвите.
Тепърва КЗК ще търси и обработва доказателства, за да докаже подозренията си. Но дори да намери достатъчно аргументи за картел, по закон тя може само да наложи солена глоба на банките, които евентуално са се договорили какви лихви да прилагат. Санкциите са до 10% от оборота за предходната година. Когато става въпрос за юридическо лице - асоциация или сдружение, каквато в случая е Асоциацията на банките в България, глобата е до 150 000 лв.
Законът дава възможност на КЗК да забрани съгласуваната практика между банките, но е ясно, че няма как ведомството да нареди на дадена банка да намали лихвите си с даден процент. БНБ има правомощие да разпореди писмено на банката да предприеме действия за промени в лихвите като надзорна мярка, но само в конкретни случаи.
В края на миналата година трезорите също бяха в полезрението на антимонополната комисия. Тогава бе изготвен анализ на пазара на банкиране на дребно с конкретни препоръки. Като цяло обаче изводите бяха, че рискът за съглашение в този сегмент е минимален, защото всеки трезор самостоятелно определя лихвите, таксите и комисионните. Не е ясно защо само за няколко месеца КЗК е преобърнала мнението си.
------Практика---
КЗК предприе масови претърсвания на офиси за доказване на картелни споразумения в хранителния бранш през 2007 г., когато цените започнаха главоломно да се качват. Тогава бяха иззети документи от браншовите асоциации на маслари, млекари, хлебари. Най-солената глоба - 2 млн. лв., бе наложена на 14 фирми, производители на олио, които се бяха договорили да държат една и съща минимална изкупна цена на слънчогледа. Те обаче я обжалваха и ВАС я намали наполовина.
|
| Виолина Маринова |
Да илядиш! 
