|
| *** |
- Вечно блаженство с проблем? - учудил се Господ. - Това не може да бъде!
- Може, може... - тъжно заклатил глава Архангелът. - В началото всичко беше наред. Както знаеш, нашите клиенти са души праведни, благочестиви и богобоязливи...
- Тъй, тъй... - оживил се Господ. - Моите любимци! Доказателство за пълния и неоспорим успех на проекта. Критиците, недоброжелателите и клюкарите да се пукнат от яд...
- Да... - продължил Архангелът. - Известно време след откриването на отдела все такива кротки души пристигаха. Непретенциозни... Сложиш ги, например, да слушат ангелски хор - седят и слушат. Десетилетие, две, колкото трябва. Кажеш им: "Хайде, момчета, на молитва" - почват молитви до засиняване. Приказка! Напоследък, обаче, започнаха да идват едни... Разглезени, изнервени и устати. Нищо не им харесва. Тъпо било, развлечения нямало, музиката била остаряла, едно питие нямало къде да се изпие и така нататък. В последно време взеха да стават и агресивни, трошат пейки по алеите, газят нагло тревата и пеят с цяло гърло мръсни песнички, вече две херувимчета имаме с нервна криза... Онзи ден разкрихме и тайна печатница за порнографска литература. Оказа се, че организаторът приживе бил редактор на "Ханаан Хот Шотс". Как е минал през иглените уши на комисията, умът ми не го побира...
- Е как така? - намръщил се Господ. - Че органи на реда нямате ли? Може ли такива безобразия?
- Имаме... - въздъхнал Архангелът. - Обаче средствата за въздействие са силно ограничени. Душите, както знаеш, са безплътни и няма как да ги халосаш с палка по главата. И с райски газ опитахме, после се разбра, че те и от дишане нямат нужда... Пробвахме да заточим една групичка в Чистилището за едно-две столетия, уж с наказателна цел. Върнаха се доволни, наддали и взеха да разправят колко било хубаво, какви приятни кръчмички имало и изобщо какъв лайф кипял там в сравнение с безумната скука в Рая. В резултат сега сме затрупани с писмени признания за всевъзможни грехове, искания за преразглеждане на делата и молби за преместване в Чистилището по здравословни причини.
- Хм, - замислил се Господ, - както ми го описваш, наистина малко скучничко... Абе, имах аз резерви на времето, когато ми пробутваха проекта... Къде се е чуло и видяло, вечно блаженство. Айде, пет-шест века, хилядолетие, да речем, но чак вечно... Ще трябва май да се вади от чекмеджето старата папка с реинкарнацията... Виж сега, освен да им стъкмите някакво развлечение, друго не виждам.
- За това съм и дошъл, Господи - оживил се Архангелът. - Замислихме да им пуснем един "Сървайвър" - всеки ден по един час в най-гледаното време. Сурова природа, тайфуни, урагани, диви животни, вулкани, лава и екзотика. Съспенс, адреналин, освежаващи тръпки и сърцебиене, фигуративно казано, де...
- А! - учудил се Господ. - Какви вулкани и екзотика в Рая? Че там даже и комари няма...
- Не в Рая, Господи - в Ада... - казал Архангелът. - Взехме вече под наем един неизползван остров в Огненото Море и избрахме участниците за първото издание на формата. Каква само блъсканица беше на кастинга... Всичко е готово и остава само да разпишеш визите на праведниците - иначе няма да ги пуснат в Ада, знаеш какви са цербери...
Зачервил се Господ, заскубал брадата, забучал нещо неясно за концепцията, доктрината и резила, накрая махнал с ръка и разписал всичко.
Вечното блаженство си е вечно блаженство, но временното спокойствие е по-важно.