ЗИП>>>>
може и да си прав, но идеята ми е че с тези си брътвежи НАСА просто пасва като дялан камък в конспиративните теории за кацането на Луната.
Че пасва - пасва. Но има нещо друго: повечето хора имат вътре в себе си ирационална надежда да се случи нещо, което внезапно да промени сивото ежедневие и да направи живота им весел, интересен и изпълнен със съдържание. Абе, иначе казано - вярват, как може да се случи "чудо", което да обърне живота им.
.
На предишното поколение му е пълнена главата със смес от научно-фантастични романи и не по-малко фантастични (ама ненаучно-фантастични) програми за развитие на обществото. И резултатът е налице - вяра в безграничните възможности на науката, което си е нов вид суеверие.
.
И какво сега, този човечец, който вярва, че от космоса ще потече мед и масло (защото горе-долу така са му обещавали фантасти и лектори от Г. Кирков) вижда некъв камънак, на Марс - песок до хоризонта, на Венера не само че не можеш да си караш отпуската като на некъв космически Хавай, ами и не можеш да припариш. Нема извънземни, нема висше знание... Най-важното, всичко е още по-сиво и кофти от Земята, липсва Чудото.
.
На тоя фон една част от хората (с повече акъл в главата) казват - ебал съм ги и в чудесата, чудеса няма. И се хващат да си гледат работата.
.
Друга част е убедена, че чудеса има, но злонамерени администратори в НАСА са глътнали парите и вместо да ни заведат до чудото, са ни поднесли неква снимана в павилион версия. И чакат как китайците ще ни докажат това. Без да си отговорят на въпроса - добре де, навремето СССР твърдеше, че не иска да се рискува животът на космонавтите, и затова ще изследва космоса с автоматични станции. Защо тогава последната съветска станция към Луната беше през 1976 г., и после нищо? Ми те можеха да ни заринат с лунни, марсиански, венериански и други камъни...
.
Ми щото стана ясно дори за другарите в Кремъл, че пропаганден смисъл от това няма. В което постепенно се убеждават и хората от НАСА, които междувременно напълниха Слънчевата система с автоматични станции и все още само в гъза на Слънцето не са пратили станция - това не прави американския гласоподавател по-щастлив. Той мрънкя: "Пръскат парите ни, за да снимат разни камъни".
.
Еми така е, няма магистрален път към щастието. Да де, ама за закърмените с Вапцаров (и техните western counterparts, grown on space soap operas), това е равносилно на "Но ето, да кажем, вий вземете, колко? - пшеничено зърно от моята вера". Не си дават верата, пущините. И с право, защото са наясно - "Какво ще остане от мене тогава? - миг след грабежа ще бъда аз нищо".