Когато някой номенклатурен кадър от евросъюзното пространство падне от власт, демократурата вече не го праща на ешафода. Вместо това тя заточава нещастника на някой от островите в своя ГУЛаг.

Един от тези острови е Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Разбира се, за да не скучае там падналият ангел, му позволяват да си ръкоположи за банкери съответните роднини, приятели и държанки. Голяма част от служителите на ЕБВР, чийто щат възлиза на 1200 души, са точно такива екземпляри. Най-важното изискване при такова назначение е кандидатът да няма и понятие от финанси.

Същото важи и за 23-мата членове на надзорния съвет. Две трети от тях са дипломати, останалите - бивши министри. А ако номенклатурният кадър е достатъчно изявен мошеник, вече има всички шансове да стане и президент на банката. Така например пръв президент на ЕБВР бе Жак Атали, понастоящем подсъдим в Париж за износ на оръжие в Ангола. Заедно с него на скамейката са още 41 мултинационални номенклатурчици, сред които синът на покойния френски президент Митеран. Пак там е и Аркадий Гайдамак, един от т.нар. руски олигарси, бивш кандидат за кмет на Йерусалим, притежател на френско, канадско, анголско и някои други гражданства. Тук само ще вметнем, че Жан-Клод-Трише, настоящ президент на Европейската централна банка - друг концлагер от състава на демократурния ГУЛаг, също е стар клиент на френското правосъдие. За което е и отличен с цели килограми френски и чуждестранни ордени.

ЕБВР е основана през 1991 г. с едничката цел да помогне на бившите соцстрани да станат капиталистически. За такава соцстрана, изглежда, се брои и индийският мултимилиардер Лакшми Митал, удостоен със заем от 300 млн. евро.

Най-големи акционери в ЕБВР са САЩ, Франция, Германия, Италия и Великобритания. Като твърде мижав акционер България няма право да заточава детронираните си величия на високи постове в нея. Ето защо тук даваме като образец за подражание двама полски експремиери. С едногодишната си заплата от 120 хил. британски лири Кажимеж Марчинкевич си купи два апартамента в Полша и смени старата си съпруга с по-нова. Ян-Кшищоф Белецки пък отпусна 100 млн. евро заем на полска банка, която после самолично оглави.

В България ЕБВР изсипа доста пари, които родната номенклатура успешно усвои (напр. за строеж на "магистрали и първокласни пътища" или за "модернизацията" на БТК преди подаряването й на "Вива венчърс"). Основната й дейност у нас обаче е спекулацията. Години наред ЕБВР купува дялове от банки, които след това джиросва с тлъста печалба на други инородци. Така през 1997 г., след безподобен международен рекет срещу българското правителство, спекулантите от ЕБВР и още две чужди фирми купиха Обединена българска банка за 3 млн. долара. Три години по-късно новите собственици раздадоха на акционерите си 200 млн. евро дивиденти - близо 67 пъти повече от продажната цена на ОББ!

Ха сега познайте, от чий джоб са се взели тия безбожни дивиденти?