Звъни се на вратата ми. Оставям книгата, поглеждам часовника. Десет и осемнадесет. Кой ще ме търси по това време? Странно...
Отварям - двама в черни костюми. Бели ризи, черни вратовръзки, тъмни очила. Високи, без лица, еднакви.
- Господине, вие имате нужда от хладилник - казва единият. Глас безизразен, категоричен, властен.
- Грешите - отговарям, - имам хладилник и не мисля за нов.
- Хладилникът ви е стар и трябва да се смени - казва другият. Същият глас.
- Да, - потвърждавам. - "Мраз" от 1976-а. Обичам си го и сърцето ме боли само при мисълта, че би се наложило да го изхвърля. Лека нощ, господа.

На следващата вечер пак се звъни. Десет и осемнадесет. Пак двамата, пак в черни костюми.
- Господине, много е важно да си смените хладилника!
Така ми се струва или в гласа се промъкват умолителни нотки?
- Защо, по дяволите, ви интересува моят хладилник? И кои сте вие?
Споглеждат се.
- Това не можем да ви кажем. Но, повярвайте...
- Лека нощ! - тръшвам вратата.

Десет и осемнадесет. Пак двамата. Понечвам да затворя.
- Господине, моля ви... - викат едновременно; нещо в гласовете им ме спира...
- Ще ви обясним всичко, изслушайте ни... Времето ни е в опасност. Нашето време е вашето бъдеще. Повярвайте... Съществува нестабилна точка в миналото... във вашето настояще, вероятностите бяха проверени отново вчера... след тридесет и осем години по вашето време. Тази нестабилна точка сте вие. Ефект на пеперудата. Ако не си смените хладилника, магазинът ще фалира. След него веригата, след веригата - банката... накратко, след три години ще настъпи криза, която буквално ще заличи нашата реалност. Вашето бъдеще, не забравяйте. Ето, вижте...
Разтварят нещо като тънка книжка и ми я подават. Върху страниците пробягват изображения. Град. Небостъргачи. Вглеждам се, разпознавам фонтанчето на ъгъла. От уличката с липите няма и следа. Широк булевард, автомобили, наредени един зад друг. На подлезите надписи "Метро". Оттам извират тълпи, изпълват тротоарите. Забързани хора с вкаменени лица. Няма усмивки. Няма зеленина, само бетон и асфалт. Дочува се вой на сирена. Автомобилната редица помръдва за момент и пак спира. Въздухът е сив, тежък.
- Това ли е великолепното... - отварям уста, и....
Силен блясък ме прекъсва, чува се остро изпращяване - "краккк". Мъжете в черно изчезват. Книжката потреперва в ръцете ми, но си остава там. Изображението се размазва, пробягват разноцветни вълни. Появяват се нови очертания, постепенно картината се избистря. Показва се уличката, липите, зад фонтанчето - малка градинка. Деца тичат след топка, на пейката възрастен човек чете вестник. В началото на алеята - количка със сладолед. Зад нея сладоледаджия в бяла престилка пълни вафлени конуси и ги подава на протегнатите ръчички. По улицата минава група гимназисти, обсъждат нещо оживено, чувам звънлив смях...

Отивам в кухнята. С четири магнитчета закрепвам внимателно технологията, изхвърчала извън времето, върху вратата на хладилника. Покрай фонтанчето минава пощальон с фуражка, преметнал чантата с поща през врата. Хладилникът бръмчи доволно. Потупвам го приятелски по пожълтелия емайл. "Мраз", 1976-а.