Светът не може много неща, ние можем всичко. Например: никъде килограм хляб не струва колкото килограм боклук. А тука е така, защото стотици хора с хубави заплати спорят. Спорят дали държавата да дава пари на общините за боклука или да не дава. Ако не дава, общините откъде ще намерят - пак спорят. Нямало пари за площадки за боклука - спори се кой е виновен. Нямало изготвени проекти за площадки, други казват - имало. Нямало пари за сметища - кой отговаря за сметищата - огромен спор. Спори се защо няма завод за преработка и кой е виновен. Преди това се спори да се строи ли изобщо такъв завод. Ама в Париж имало насред Париж, а във Виена имало насред Виена. И ние какво - да чучнем завод за боклук пред Президентството и още един до паметника на Незнайния воин - това ли искате? Докато спорят за Париж и Виена, София затъва в мръсотия. Има ли виновен? - пак се спори. Обявява се криза с боклука - да има ли криза или да няма? Съдът отменя кризата - правилно ли е решението на съда? А къде да се складират балите? А кой изобщо измисли тия бали?

От Пловдив не искат нито бали, нито боклук. И от другаде не искат. Имаме си наш си боклук, не ни трябва столичен. Тогава започва голямото возене - такова не помни историята на България. От София - накъдето им видят очите. От Силистра за Тополовград, от Елхово за Видин, от Ботевград за Петрич и от село Долно Цвръкльово за село Горно Шмръкльово. Фучат камиони, изтичат милиони, общини фалират, защото нямат средства за транспорт. Кой е виновният? Я му кажете името, че да го турим зад решетките! Не говорете глупости, вие сами няма да се турите зад решетките, защото вие сте виновни. Извинете, но това вече е нечувана наглост - и прочие.

Пътува боклукът натам, а после насам, защото никой не го иска. Тогава се ражда идея да го изнасяме в чужбина. Но и Европа не го иска. Намери се африканска държава, която имала голяма пустиня, просто готова площадка. Но африканците са хитри - искат за пустинята баща си и майка си. И пак се повеждат спорове - колкото искат, толкова да им дадем, че Европейският съюз ни притиска. Ами като ни притиска, да ни даде пари, хайде стига ни е притискал.

И прочие. А в това време боклукът в България вече струва едното кило колкото едно и половина кило хляб. Отново ни пишат в "Гинес", този път в рубриката "Невиждани идиотщини".

А решение на проблема всъщност има. Трябва само да се направи следното. Първо: гражданите да си извозват частно боклука за Африка, може и с кораб, може и по въздух. Второ: да се въведе специален данък "смет" за домашните любимци - котки, папагалчета, канарчета и други. Който гледа екзотично животно - двоен данък. В България при тази криза няма място за екзотика. Който иска - да плаща. Трето: общините веднага да вкарват в затвора гражданите, които не си плащат таксата за смет, без да се иска съдебно решение. Бутни го в затвора, пък той нека се оплаква в Страсбург. Четвърто: да се създаде министерство на боклука за обща координация и методична помощ. С вицепремиер за престиж.

И още: гражданите за спрат да ядат хляб, за да им останат пари за боклука. Защото сега ядат ли ядат, тъпчат се като невидели, а после друг им е виновен.

По тези и други мои идеи може да направим дебат.