- Какво си се развикал бе, момче? - рекъл. - Небесата продъни, не мога да дремна от теб, секретарката ми получи мигрена и няма на кого да диктувам директивите.
- Ами спечелихме бе, Господи - оправдал се Навин. - Почти мнозинство имаме, радост напира, народът ликува и големи богоугодни дела ни чакат!
- Мноооо си наивен... - изпъшкал Господ. - Първо, почти мнозинство не е мнозинство, от мен да го знаеш. Второ, народът винаги ликува първите три месеца. После пак ликува, обаче в обратен смисъл. Трето, какви са тези закани, дето ги ръсиш на едро? На тоя мястото му било в панделата, на оня бизнесът му бил сенчест, на трети обръчите си щял да разбиваш... Накъде си се засилил, питам?
- Е, как бе, Господи? - казал Навин. - Нали това беше предизборната платформа? Обещания дадохме, клехме се, хламидите си драхме... Доверието на избирателя...
- Глей ся - пресякъл го Господ. - Ше ти говорим на разбираем език... Обещанията, доверието и прочие, всичко това е минало бешело. Избраха ли ви? Избраха ви! Оттук нататък музиката е друга. Като те гледам здрав, прав, як, за лидер ставаш, ама всяка жаба да си знае гьола. Тръгнал си да се дървиш, хубаво - значи, трябва да се приготвиш на теб да ти разбиват обръчите след най-много четири години. Ш-ш-ш!, недей да ми се надуваш, знам какво ще ми кажеш още преди да си го помислил. Крадяли били! Ми крадат, то си е природен закон. Твоите да не би да са ангелчета?
- Как! - накокошинил се Навин. - Ние... Неопетнени!... Кристално чисти!... Наште...
- Айде, недей да удряш чело в тавана, знаем си породата - позасмял се Господ. - Кристално чисти, ама до преди детската градина. Не ми говори глупости, не съм вчерашен. Слушай сега внимателно, че веднъж казвам и след това наказвам: