В едно царство, в едно господарство, което впоследствие станало република, но пък продължило да гледа към монархията, взели усилено да се ровят в миналото.

Ровели се, ровели се и все по-надълбоко се ровели, докато накрая ударили на камък. Защото стигнали чак до не знам си кой век преди новата ера...

Та като ударили на камък, разчели му клинообразните надписи и разбрали, че по същите тези земи едно време имало едно племе...

А по различните артефакти, които открили при по-нататъшното ровене, можело да се съди, че племето живот си е живяло по тези земи, което само по себе си говорело за едно много добро управление.

Управлението се извършвало от групата на старейшините. Те били малко на брой, но изключително умни. Всички ги тачели всячески и по тази съществена причина старейшините били най-богатите люде на племето.

Старейшините живеели в най-представителните колиби и се возели в най-удобните колесници, теглени от най-охранените коне.

Старейшините имали и най-марковите дрехи, най-скъпите накити, най-луксозните сандали и най-инкрустираните ловни оръжия.

На старейшините се полагали и най-пикантните гозби, най-шеметните напитки, както и най-ароматният тютюн за лулата на мира. Впрочем никой друг от племето не пушел, защото се смятало за вредно - старейшините, така да се каже, сами се жертвали в името на мира и запазването на племенните граници.

Този период обаче бил смятан за преходен - старейшините просто подготвяли племето за едно истинско демократично управление.

От разкопките било съвсем видно, че това демократично управление дошло доста неочаквано. В един паметен - за добро или за лошо?! - ден всеки от племето вече имал право на глас. Голяма работа, ще кажете, но точно тогава някакъв представител на това племе извисил своя и рекъл:

- Откъде накъде само умните ще бъдат богати? Колцина са те, а? Ами че ние глупавите сме много повече! Ние сме мнозинство!

И мнозинството си казало тежката дума. В резултат на което умните станали бедни, а глупавите си разпределили благата им.

Даже се създала своеобразна йерархия: по-глупавият да бъде по-богат, а най-глупавият - най... Просто и ясно, нали?

А понеже покрай богатството глупавите придобили и самочувствие, напълно естествено те се заели и с управлението. Какво да се прави - такива са законите на мнозинството. Демокрацията не е шега работа, нали?

Оттук нататък обаче следите на пламето се губели. То изчезнало от тези земи и можем само да гадаем какви са били причините..

На негово място обаче върху същите тези земи се появило едно царство, едно господарство, което впоследствие станало република и т.н, макар че може и да няма и т.н. Защото както е тръгнало, нищо чудно след време някой пак да удари на камък - този път на нашия камък...