Живеем в страна, където съдията не съди, лекарят не лекува, лепилото не лепи, оцетът не киселее и докато бракониерът яде левия бут на сърната, горският яде десния.

Защо спада тревожно раждаемостта в България? Защото виждаме две баби и двама дядовци с едно единствено внуче? Защо цеховете за кукли и плюшени мечета фалираха? Заблуда е, че раждаемостта може да се повлияе само от осезаемо материално стимулиране. У нас най-много раждат бедните слоеве на населението. Браковете и съжителството трябва да бъдат подтикнати от нови духовни импулси. Изразът "С деца на море" трябва да добие не обезсърчаващо, а насърчаващо значение.

От 20 години работя по темата за инерционните процеси в общуването между двата пола, които са в състояние да торпилират семейството. Изнасям лекции в цялата страна, като се обявявам за рязко снижаване броя на старите моми и ергени в страната, като стратегически резерв за преодоляване на демографската криза. Участвам в конференции и симпозиуми, които също се явяват благодатна среда за повишаване на популацията. След една лекция в Силистра получих подарък кошница кайсии и 3 литра кайсиева ракия, а ходжата на село Смилян ме дари с 2 кила едър боб, основно ястие на Котоошу при пребиваването му в Родината. На един симпозиум в Копривщица турският делегат Музефер Карагьоз, изселник от Лудогорието, изнесе доклада си на български, но на едно място допусна грешка: вместо да каже "Проблемът чука на вратата", каза: "Ергенът чука зад вратата." Доцент Чобанова се провикна:

- Ако ергенът чукаше зад вратата, проблемът нямаше да съществува...

Чобанова е майка на три деца и е защитила докторска дисертация на тема: "За някои особености при спонтанния аборт на библиотекарките в българските читалища". След като чу моя доклад за преодоляване на инерционните процеси в общуването между половете, доцент Чобанова дойде при мен и поривисто ми стисна ръката.

- Доктор Попов, поздравявам ви за интересната беседа, за поучителните примери, за радикалните възгледи за активизирането на жената в отношенията между двата пола...

Тя продължаваше да ми стиска ръката на импулси, очевидно силно развълнувана от доклада ми.

- Вие не четете равно като пенсиониран даскал, а гласът ви е плътен, мъжествен и заедно с това невероятно топъл, емоционално нюансиран, с неочаквани интонационни обрати, синкопи и паузи. Вие привличате цялото внимание върху себе си, към думите, които изговаряте... Вие умеете да надникнете в душата на индивида и четете безпогрешно книгата на любовта, умеете да изтръгнете с памук социална информация или съкровено преживяване...

Почувствах известно неудобство.

- Е, чак пък с памук...

- Да, точно с памук, леко, неусетно. С вашите възгледи за ергенските ресурси на България трябва да се запознаят нашите политици. Не ви ли прави впечатление, че каквото и противопоставяне да има между Сергей Станишев и Бойко Борисов, те и двамата живеят в съжителство със своите приятелки. Ако вие бяхте съветник на единия или на другия, сигурно щяхте да им повлияете в трудното решение да имат истинско християнско семейство и да поощряват всякакви симпозиуми и конференции като подходяща среда за активизиране на междуполовите отношения. Очевидно,нужно е ново начало, за да се гледаме в очите не само като експерти, а като същества от плът и кръв.

Едва тук съществото от плът и кръв пусна ръката ми. Приех това като потвърждение на моите възгледи, нова тухла в растящия зид на новия дом, кофа пясък, поела нагоре, ново цвете в градината на познанието.