|
| *** |
Първо им обещавали на хората, че ще станат като Холандия. Та да цъфнат всички като лалета... Е, баш на лалета не го докарали, ама след време цъфнали като гербери. Голяма атракция било - лягаш си с една българска роза, а се събуждаш с гербер.
После им обещавали, че ще станат като Швейцария. Та да заприличат на швейцарско сирене - цялата страна на дупки... С дупките се получило. И то не само по пътищата, а собено с тия в бюджета.
Нещата обаче с течение на времето взели да се проясняват и хората заживели с убеждението, че в края на краищата ще бъдат нещо по-така. Защото в това царство, в това господарство, което впоследствие станало република и т.н., се провеждали големи реформи, ковели се страхотни закони, които събирали очичките на целия свят, а евронаблюдателите си тръгвали от него напълно разногледи.
Какви закони наистина: за реституцията, за земята в реалните й граници, за масовата приватизация, за образованието, за здравеопазването, за данъците...
И хората лека-полека взели да се отърсват от комплекса си, че нищо не струват. Мигар може нещо, дето нищо не струва, да го облагаш с ДДС и прочие?
- Я стига с тая вековна робска психика - казали си хората, - стига с тоя екзистенциален нихилизъм, че щом нищо не струваме, няма кой да ни купи!
Дааа, всички вече имали шанс да ги купят. Нещо повече - имали златния шанс да ги купят целокупно. И да се окажат какво? Нещо като Австралия!
Защото по асортимент на природни дадености това царство, това господарство, което впоследствие станало република и т.н., много приличало на Австралия. И по други неща приличало - например по говедата. Даже в това отношение нашите били чувствително по-напред. Тамошните - най-обикновени говеда, а тукашните заемали ръководни постове, обръчи от фирми въртели, закони цъцъпръцали.
- Леле, какъв туризъм ще развием! - викали си хората. - От цял свят ще идат нази да гледат, да ни фотографират за "National Geographic" и ще ни се възхищават с думите "Я какви аборигени!"... Ще ни сочат с пръст (вече не само със среден!) - викали си хората, - а за по-главните, за по-киприте ще казват: ей тия от онуй царство, от онуй господарство, което впоследствие стана република и т.н., направиха Австралия!
Е, знаели хората (нали били част от глобалната мрежа!), че аборигенството си има и някои несъвършенства. Току-виж се оказали на изчезване. Ама хич не било болка за умирачка, защото тогава щели да ги впишат в Червената книга. Какво, че цветът й можело да не се понрави на някои - по-важното било да оцелеят, а не като коне с капаци да проявяват политически пристрастия. (Ама тогава пък за чий ще са им пристрастията при положение, че ще има само една политическа сила - Партията на аборигените. Ако им разрешат, разбира се, да основат такава на етническа основа.)
- Ех, съвсем ще заприличаме на Австралия, когато бумерангът се завърне - викали си хората в това царство, в това господарство, което впоследствие станало република и т.н. (ако изобщо има и така нататък!).
Впрочем вие навярно се досещате каква ще е съдбата на нашенеца в тази съвременна приказка. Ще заприлича на оня, обинтования - подарили му нов бумеранг и той напразно се опитвал да изхвърли стария...
