Един берлински министър може да падне от власт само задето е поразходил любовницата си с държавния вертолет до Канарските острови. В Прага може да се срути цял премиер и за това, че е поиграл тенис на вилата на колегата си Берлускони с някой си Мартин Роман, шеф на чешката държавна компания ЧЕЗ... На същата тая ЧЕЗ, чиито дребни чиновничета в София подритваха така красиво Симеон, Станишката, Доган и прочие родни титани. В Англия пък - майката и бащата на модерната демокрация, министърът може да се гътне даже заради някой непотвърден слух, че прелюбодейства.

По тая причина политиците на запад от Калотина са принудени да безчинстват и крадат народите си сравнително целомъдрено. Пак от същите съображения започват да наваксват пропуснатото едва след излизането си в политическа пенсия.

Ето, бившият германски канцлер Герхард Шрьодер сега изкълвава по 1 млн. евро годишно от ръчицата на батюшка "Газпром". А понеже му се види малко, припечелва и от други дейности. Като да речем, "промоцирането на китайската народна медицина в Европа". След съсипването на Лейбъристката партия Тони Блеър тоже се лепна със 7-цифрена заплата за вимето на една глобалистка банка. Постави и нов световен рекорд с хонорар от 500 хил. долара за една-единствена лекция някъде в Азия.

"Безплатен обяд няма", повтаряше навремето мултимилионерката Меги Тачър, от която бившият марксист Блеър така талантливо се учеше. Което пък идва да ни подскаже, че голямото плюскане на Герхард и Тони не е излязло никак евтино на техните народи.

Тия двамцата впрочем съвсем не са единствени. Хрисимият на вид Джон Мейджър, предшественик на Блеър на "Даунинг стрийт", маса време "обядваше"от наднационалния инвестиционен фонд "Карлайл груп". Преди Мейджър пак там нагъваха, та ушите им плющяха, бившият US-държавен секретар Джеймс Бейкър, бившият президент Джордж Буш-старши, а също така един експремиер на Тайланд, един о.з. президент на Филипините и някакъв пенсиониран шеф на финансовия надзор в Китай (доста странна компания, нали?). Мадлийн Олбрайт пък, джелатката на Сърбия, папкаше от борда на Нюйоркската фондова борса. А бившият испански премиер Хосе Мария Аснар, истинският виновник за кървавите атентати в Мадрид, преживяше в медийния концерн на Рупърт Мърдок, чиято българска следа се бе проточила чак до софийската bTV.

А ето какво мисли по темата американският икономист и политолог Робърт Б. Райх, навремето съветник на президентите Форд и Картър, както и министър на труда при Клинтън. Според проф. Райх капиталът винаги е упражнявал голямо влияние върху политиците. Но в наше време нещата са отишли твърде далеч - държавните мъже и жени са се превърнали в откровени слуги на големия бизнес, който използва цялата държавна мощ най-вече за свои цели. Всичко това води до "огромно израждане на капитализма", като наред с другото "свежда демокрацията до чиста фасада, която само прикрива интересите на различните корпорации".

Казано с други думи - колкото повече кълват политиците от кунките на големия бизнес, толкова по-мизерно и по-озъбено става битието на цялото човечество. Е, при това положение как да не му се доплаче на човек за Желя Желев или Петърча Стоянов, които я получават за една задокеанска лекция по десетина хиляди долара, я и толкова не получават?