Премиерът Бойко Борисов убедено подкрепя идеята на "Атака" за Ден на геноцида над българите в Османската империя. Това става ясно от негово интервю за електронния сайт Koritarov online. Борисов уточнява, че изразява лична позиция и този въпрос ще се реши окончателно от парламентарните групи на ГЕРБ и "Атака". Темата е особено чувствителна, тъй като рискува да влоши двустранните ни отношения с Турция. Южната ни съседка отказва категорично да признае както геноцида над българите през петте века на османско робство, така и изтреблението на над милион арменци през 1915-1916 г.

Политиците бяха изключително предпазливи в коментарите си вчера. Проф. Андрей Пантев от "Коалиция за България" бе учуден от идеята за Ден на геноцида. "Смятам, че и сега имаме достатъчно символи, знаци и исторически дати, с които признаваме страданията си и се прекланяме пред жертвите на насилието по време на османското робство", обяви той пред "Сега". Според професора с тази умопомрачителна идея някои политици се опитват да се изкарат по-големи герои от жертвите на робството.

Историкът Веселин Методиев от "Синята коалиция" също отбеляза, че българите отдавна се прекланят пред героите на националната ни революция. "Трудно ми е да разбера предложението за Ден на българския геноцид", коментира той.

Зам.-шефът на ДПС Юнал Лютфи отказа коментар, защото не знаеше какво точно е казал премиерът.

"Атака" поведе кампания за международно признаване на геноцида над българите още по време на кампанията за евровота. Тогава лидерът Волен Сидеров призова европейските институции след арменския да признаят и българския геноцид. Партията дори издаде специална брошура на основните европейски езици. Националистите настояват Турция да се извини на България и да изплати обезщетения за не по-малко от 50 млрд. евро не само за заграбените земи от Източна Тракия през 1913 г., но и за всички щети, нанесени на нацията в периода 1363-1913 г.

Още в първия ден на 41-вото НС Сидеров внесе и конкретни проекторешения за признаване на двата геноцида и за обявяване на деня на Баташкото клане, 17 май, за ден на поклонение пред жертвите им. Вчера Сидеров не бе открит за коментар.

Още преди три месеца общинският съвет в Бургас, доминиран от ГЕРБ и "Атака", одобри тази дата за Ден на турския геноцид над българите. Съветниците разсърдиха Турция през март 2008 г. като признаха геноцида над арменците, след като парламентът упорито отказваше да гласува подобна декларация. В ответ Анкара отказа да подпише с Бургас оперативната програма за трансгранично сътрудничество в размер на 32 млн. евро.

Историците ни са разделени по въпроса дали е имало геноцид срещу българите в Османската империя. "Съвременното понятие "геноцид" не може да се използва за отношението на османската власт към християните в империята", смята доц. д-р Пламен Митев, декан на Историческия факултет на СУ. Завладяването на нашите земи наистина е било съпроводено с обичайното за войните насилие, но след това властта полагала усилия да тушира конфликтите между християни и мюсюлмани. Насилие се е упражнявало само при бунтове и въстания. "Вече сме в XXI в. и сме членове на ЕС и би трябвало да търсим помирение, а не конфронтация", препоръча историкът. В статия във в. "Сега" от 2005 г. настоящият министър без портфейл проф. Божидар Димитров застъпва тезата, че първият геноцид за XX в. не е този над арменците, а над българите в Източна Тракия през 1913 г. Тогава са избити 350 000 души.

В сайта на Коритаров Бойко Борисов е уклончив по въпроса дали да се премахнат новините на турски език по БНТ. "На ниво парламентарни групи нека да се проведат срещи, да уточнят колегите от "Атака" какво точно имат предвид. Разбира се, това трябва да мине през широка обществена дискусия, защото в противен случай би могло да се залитне в етническа нетолерантност или подобна посока", казва той. Затова пък е категоричен, че от догодина Разпети петък ще бъде почивен ден, защото християнската религия повелява така.

-------ИСТОРИЯ

Геноцид по смисъла на международното право означава унищожение на исторически формирани човешки общности - родове, племена, етноси, народи, нации. Той е признат за международно престъпление през 1948 г. с конвенция на ООН. Геноцидът не включва само физическо изтребление, а и всички действия, които водят към изчезване на общността - умишлено увреждане на здравето, насилствено възпрепятстване на нейното възпроизвеждане, изселване. Самото признание за извършен геноцид на международно равнище често е проблематично.

Българският Наказателен кодекс предвижда лишаване от свобода от 10 до 20 години за геноцид.