Доси,
не си прав!!!
"няколко КГБ артилерийски дивизии, скрити в близката горичка".
Голямата бяла птица изкряка за ДВЕ само артилерийски дивизии!
Уточни си данните.
А пък аз рекох да се върна с машината на времето и видя писаници от преди година. И какво намерих? Ето.
-------------
Общо взето всички ловджийски вицове за срещи с мечка са по един тертип. Наперен авджия тръгва със закани да търси Баба Меца. Жена му в това време мери пода на гостната и се чуди дали мъжлето й ще намери звяр с подходящ по размери, цвят и свежест кожух.
Ах, да – едновременно с това успява да си проведе на ум /условно казано/ репетиция как небрежно ще покаже новата придобивка на ония патки, приятелките си. И предвкусва удоволствието от завистта им.
После е познато. Има вариации, вярно. Но финалът е в класическа форма – или ловецът бяга към дома си по без гащи, или мечокът, сбарал го зад храстите как се е отдал на невинното удоволствие да шуми истинско поточе, а не вода от казанчето…Така де – има и дами, които четат, нека избегнем конкретизацията и натурализма.
Сетих се за тази щампа днес, внимателно следейки за ставащото зад Черно море. И, разбира се, веднага маса нерегламентирани въпроси запъплаха като бълхи из мозъка ми.
Е, как така петнадесет години Грузия търпя публично заявяваното желание на една автономна област за отделяне, а сега американският възпитаник Саакашвили се юрна да гони руската мечка из планините?
Вярно, ставащото си е направо невероятно. Нали всичките политикани – и наши, и чужди – ни убеждаваха, че Косово не е прецедент и примерът на провинцията, станала държава, няма да бъде последван.
По всяка вероятност зелени човечета са разбутали доминото и сега плочка по плочка падат.
Още повече, че Грузия никога не е владяла осетинските земи. А Осетия е била разделена и част от нея дарена на Грузинската ССР от нейния верен син – таварищ Сталин.
И как така баш при откриването на Олимпиадата започна патакламата? Не ми се иска да вярвам на скептиците, които говорят за някаква целенасоченост.
Демек, сега вниманието на света трябва да се отклони от Китай, да не се сравняват постиженията му с известните демократични държави.
Вярно, при повече реалистично вглеждане към ставащото и отразяването му, човек може пак да получи гадене от родните медии.
Наслагаха всичките акценти на материалите в тон “Русия нападна Грузия”. И започнаха да информират как грузински войски влезли в Южна Осетия. Да налагат конституционния ред.
Доста странно нещо. Особено при положение, че подобен ред се налага с полицейски, а не армейски части. И за това май на цивилизованите държави не е необходимо да сриват цели градове и да убиват цивилни жители.
От тук нататък? Явно целта на Саакашвили беше с един удар да превземе Цхинвали, да постави Русия в друга ситуация, а после да запази стауквото.
И да блесне в пълна светлина пред държавите от НАТО, та поне по Коледа да го приемат в ловната дружинка. Не успя.
А Русия май започна да се учи. Не атакуваха веднага – оставиха да се създаде мнение, че са миролюбиви и се отбраняват от агресора.
Сетне направиха няколко напомнящи за мечите зъби хода – бомбардираха важни градове, вкараха под предлог защита на миротворците си още войски /съвсем не миротворчески/, отрязаха в ООН всички мераци САЩ да въведат свои “сини каски”.
И благородно намекнаха на грузинския народ колко неща е можело, но не са направили.
Примерно – да врътнат кранчетата на енергийната система. Или да блокират държавата отвред. Или да засипят страната с бомбен килим.
Хитра политика, далечна от пиянските изцепки на алкохолика Елцин.
То се вижда и по изявите на държавните ръководители. Спокойни, бавно говерещи, натъртващи думите си, намекващи или натвърждащи нещо Медведев и Путин. И крайно развълнуваният, ръкомахащ, експанзивен Саакашвили.
Даааа, можем да опишем ставащото като виц за поредния авджия, решил да трепе старата, хищна, хитра мечка.
Ако не беше нещо, което политиците или забравят, или цинично използват само за демагогските си манипулации. Хората!
Вече хиляди станаха убитите. Десетки хиляди са ранени, останали без покрив над главите, без сигурност за утрешния ден не - дори за следващите мигове.
Цивилни и военни – но хора, които насила бяха хвърлени в пастта на войната. Заради нечии интереси.
Обаче на вицове за трагедии се хилят само кретените. А ги разправят политиците.
, с "комедия от грешки".
Големите сили, си затварят очите, а ние ли трябва да умуваме и да търсим причините довели до конфликта. Всяка нация трябва да има отговорност пред света. Ние членуваме в НАТО, и то от скоро. Темата е доста заплетен казус на международното ниво и право. Но ембарго над Грузия не е имало, е кой чиновник си затвори очите и запуши уши, като всички знаеха, че Кавказкият регион е взривоопасен 
, само една Грузия остана в сянка. Очевидно и невероятно!